Орас Верне

Орас Верне
Horace Vernet
	Орас Верне Horace Vernet
френски художник
	Орас Верне, Автопортрет – 1835 г.
Роден	Емил Жан Орас Верне 30 юни 1789 г. Париж, Кралство Франция
Починал	17 януари 1863 г. (73 г.) Париж, Втора френска империя
Погребан	Париж, Франция
Националност	Франция
Кариера в изкуството
Стил	Ориентализъм
Жанр	историческа живопис; пейзаж; портрет
Семейство
Баща	Антоан-Шарл Верне
	Орас Верне в Общомедия

Орáс Вернé (на френски: Horace Vernet) (30 юни 1789 – 17 януари 1863) е известен френски художник, прочул се най-вече с баталните си картини от времето на Наполеоновите войни. Някои от тях се съхраняват в известната „Галерия на битките“ във Версай.^[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Цялото му име е Емил Жан Орас Верне (Emile Jean Horace Vernet). Роден е в Париж, в самото навечерие на Френската революция, в семейство на художници. Дядо му Жозеф Верне рисува серия от 15 картини на френски пристанища. Баща му Антоан-Шарл Верне също се отдава на батални картини от времето на Наполеон. Ето защо Орас се запознава с четката още от дете, изключително повлиян от стила и убежденията на баща си.^[2] Цялото семейство се състои от ревностни бонапартисти, затова последните години на Първата империя са най-щастливите в живота на Верне. По време на Бурбонската реставрация обаче идва звездният му миг, когато рисува най-успешните си картини по поръчка на Орлеанския херцог, бъдещият крал Луи-Филип. Особено високо оценена е картината Битката при Валми (1826), която и до днес е най-емблематичното ѝ изображение.

Верне става любим художник на двора и от 1829 до 1835 г. е назначен за директор на Френската академия в Рим. В същото време неговото студио е място за политически интриги и за срещи на различни обществени фигури. През 1833 г. пътува с френската армия в Алжир, което го подтиква към кратък ориенталистки период – подобно на много други френски художници. Впечатлен е от Февруарската революция от 1848 г., след това става поддръжник на Наполеон ІІІ – племенник на великия Бонапарт. Новият френски владетел става негов нов покровител, взема го със себе си по време на Кримската война и му възлага да рисува нови картини на битки. Само че те вече не са така вдъхновени и не се приемат добре.

Верне умира в Париж през 1863 г.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Приживе Орас Верне е високо ценен в епоха, в която реалистични картини с романтичен оттенък са били на мода. Той е типичен придворен художник, който рисува това, което искат от него менторите му. Между 1815 и 1860 г. получава редица награди и почетни назначения. Съвременната оценка на критиците е коренно различна. Камий Моклер пише за него: „Орас Верне, затрупан от признание и дълго време считан за велик художник, се оценява днес като способен, но без истинския дух на твореца. Това показват неговите панорамни платна с усмихнати генерали с героични шапки, развети знамена и самоуверени пози. Тези картини не съдържат никаква истина, нищо от трагедията на войната.“^[3] Към това мнение се присъединява и Чарлз Кафин: „Серията негови батални картини във Версай показва колко добре той познава особеностите на войнишкия живот, но също, че не улавя духа му. Неговите картини имат малко общо с реалността на войната и повече напомнят бойни сцени на арената.“^[4]