Орбелски триод

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Орбелски триод
СъздаденХІII век
Оригинален езикглаголица
Видтриод
Орбелски триод в Общомедия
Страница от Орбелския триод

Орбелският триод e среднобългарски книжовен паметник от втората половина на XIII век. Има 241 + 4 пергаментни листа.

Името си носи от село Орбеле, днес Албания, където е намерен. Произхожда от Охридската книжовна школа. Ръкописът е постен и цветен триод (триод-пентикостар). Според Стефан Кожухаров в текста за пръв път се среща системно записване на нотирани за пеене срички с разтегнато писмо. Това означава повторение на гласната, върху която определен музикален елемент е изпят. Текстът в ръкописа е даден, както би се изпълнявал при пеене – в литургическо произношение. В 4 песнопения в триода има отбелязана гласова модулация, което е голяма рядкост в славянските ръкописи.[1]

Ръкописът попада в ръцете на Стефан Веркович през 1873 година.[2] Днес той се пази в Руската национална библиотека в Петербург (№№ F.п.I.102, Вяз. F.124/4, Вяз. F.124/10).[3]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Тотоманова, А.-М. Правописните особености на Орбелския триод и фонетичната система на говора, отразен в него. – Кирило-Методиевски студии, 8, 1991, 253-263
  • Црвенковска, Е. Езикот и стилот на триодот. Скопје, 2006, 18-19, 21-126, 245-255
  • Црвенковска, Е., Макариjоска, Л. Основни карактеристики на орбелскиот триод. – Croatica et Slavica Iadertina, 5, 2009, 213-233
  • Куюмджиева, С. Преразглежайки православните нотирани ръкописи от края на XII и XIII век, свързани с България. – Зборник радова Византолошког института, 47, 2010, 189-191
  • Црвенковска, Е., Макариjоска, Л. Орбелски триод. Скопје, 2010.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кожухаров, С. Нотни очертания в Орбелския триод, среднобългарски книжовен паметник от XIII в. – Български език, 4, 1974, 324-343; препеч. в кн. Кожухаров, С. Проблеми на старобългарската поезия. С., 2004, 329-340.
  2. Куев, К. Съдбата на старобългарската ръкописна книга през вековете. С., 1986, 130.
  3. Христова, Б. и др., Славянски ръкописи от български произход в Руската национална библиотека, Санкт-Петербург. С., 2009, № 15.