Ото I (Насау)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Ото I.
| Ото I Otto I von Nassau | |
| граф на Насау | |
| Роден |
неизв.
|
|---|---|
| Починал | |
| Управление | |
| Период | 1249 – 1289/1290 |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Род | Дом Насау |
| Баща | Хайнрих II (Насау) |
| Братя/сестри | Йохан I (епископ на Утрехт) Валрам II (Насау) Елизабет (Насау) |
| Съпруга | Агнес фон Лайнинген |
| Деца | Хайнрих III (Насау-Зиген) Емих I (Насау-Хадамар) Йохан (Насау-Диленбург) |
| Ото I в Общомедия | |
Ото I от Насау (на немски: Otto I von Nassau, † 1289/1290) е от 1249 г. граф на Насау и 1255 г. основател на Отонската линия на Насау, която днес управлява в Нидерландия.
Живот[редактиране | редактиране на кода]
Той е син на граф Хайнрих II Богатия от Насау (1190 – 1251) и съпругата му Матилда от Гелдерн (1190 – 1247), дъщеря на граф Ото I от Гелдерн. Той е по-малък брат на Адолф от Насау, който от 1292 до 1298 г. е римско-немски крал.
Заради конфликти с по-големия му брат Валрам II на 17 декември 1255 г. те сключват договор за подялба на собствеността на фамилията. Ото получава северните части на Насау с градовете Зиген, Диленбург, Херборн и Хайгер. Валрам получава териториите южно от река Лан, Висбаден-Идщайн, Вайлбург и Зоненберг и основава Валрамската линия
Ото има конфликти и с други князе и с архиепископите на Трир и Кьолн.
Фамилия[редактиране | редактиране на кода]
Ото е женен за Агнес фон Лайнинген († ок. 1303), дъщеря на граф Емих IV.[1] С нея той има децата:[2][3]
- Хайнрих III († 1343), граф на Насау-Зиген
- Йохан († 10 август 1328), граф на Насау-Диленбург
- Емих († 7 юни 1334), граф на Насау-Хадамар, ∞ пр. 1297 Анна фон Цолерн-Нюрнберг, дъщеря на бургграф Фридрих III
- Гертруда († 19 септември 1359), 1329 – 1359 абатиса на Алтенберг
- Ото († 3 септември 1302), домхер във Вормс
- Мехтилд († пр. 29 октомври 1319), ∞ граф Герхард I фон Шьонекен († 1317)
Ото I има незаконен син от неизвестна метреса:
- Хайнрих, монах в Арнщайн пр. 1273 г., свещеник в Насау 1273/1275 г., рицар на Тевтонския орден (1275).
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Eduard Ausfeld: Otto I., Graf von Nassau. Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 24, Duncker & Humblot, Leipzig 1887, S. 707 f.
- Genealogie van het Vorstenhuis Nassau, Zaltbommel, 1970, Dek, Dr. A. W. E. 65.
- Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. XXVI, Tafel 89.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Leiningen 3, genealogy.euweb.cz
- ↑ Nassau 7, genealogy.euweb.cz
- ↑ Otto I Graf von Nassau, Genealogics ~ Leo van de Pas continued by Ian Fettes
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Otto I von Nassau, fmg.ac
- Maison d'Orange-Nassau: Otto I Comte de Nassau Архив на оригинала от 2007-09-27 в Wayback Machine., genroy.fr
- Otto I, Count of Nassau, Seigen, Dillenburg, Beilstein, & Hadamar, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
- Otto I. Graf v.Nassau-Siegen, ww-person.com
- genealogie-mittelalter.de Архив на оригинала от 2011-06-29 в Wayback Machine.