Павел I (Русия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Павел I.

Павел I
Павел Петрович Романов
император на Русия
Роден
Починал
Погребан„Св. св. Петър и Павел“, Санкт Петербург, Русия

Религияправославие
Управление
Период1796 – 1801
ПредшественикЕкатерина II
НаследникАлександър I
Герб
Семейство
РодХолщайн-Готорп-Романов
БащаПетър III (Русия)
МайкаЕкатерина II
СъпругаНаталия Алексеевна (29 септември 1773 (стар стил) – 15 април 1776 (стар стил))
Мария Фьодоровна (26 септември 1776 (стар стил))
ДецаАлександър I (Русия)
Константин Павлович
Николай I
Александра Павловна
Елена Павловна
Мария Павловна
Екатерина Павловна
Олга Павловна
Анна Павловна
Михаил Павлович
Подпис
Павел I в Общомедия

Павел I Петрович (на руски: Па́вел I Петро́вич) е император на Русия (1796 – 1801) от династията Холщайн-Готорп-Романов.

Произход и женитби[редактиране | редактиране на кода]

Павел I

Павел Петрович е роден през 1754 г. в Санкт Петербург в семейството на престолонаследника Петър Фьодорович и бъдещата императрица Екатерина Алексеевна.

През 1773 г. се жени за Вилхелмина фон Хесен-Дармщат (Наталия Алексеевна), но тя умира малко по-късно при раждане. През 1776 г. се жени повторно за София Доротея фон Вюртемберг (Мария Фьодоровна). През 1781 – 1782 г. двамата предприемат пътуване в Западна Европа, а след завръщането си Павел прекарва много време в своето имение в Гатчина, където организира по пруски образец собствена военна част.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Павел става император след смъртта на майка си Екатерина през ноември 1796 г. През първата година от управлението си той отменя много от приетите от нея мерки. Армията, изпратена срещу Иран е върната месец след идването му на власт, а баща му Петър III е погребан тържествено в Петропавловската катедрала. Много от приближените на Екатерина са отстранени, подменен е и командният състав на армията, като при управлението си Павел уволнява 7 фелдмаршала и 333 генерала.

Павел I е избран за велик магистър на Малтийския орден, на който предоставя убежище в Русия, след като е прогонен от Малта от Наполеон Бонапарт. Той се включва и във втората коалиция срещу Франция по време на Наполеоновите войни, като през 1798 г. изпраща в Италия и Швейцария руски войски, водени от Александър Суворов. През 1801 г. променя политиката си и преминава към неутралитет, враждебен към Великобритания, като дори организира неуспешен поход на казашки части към Индия.

През март 1801 г. Павел I е убит в резултат на заговор, организиран от Петър Пахлен, Никита Панин и Хосе де Рибас. Наследен е от сина си Александър I.[1]

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Име Раждане Смърт Бележки
От Мария Фьодоровна
Александър I 1777 1825 император на Русия; женен за принцеса Луиза фон Баден
Константин Павлович 1779 1831 отказва се от правата си върху трона през 1822; женен за Юлиана фон Сакс-Кобург-Заалфелд, след развод – за Йохана Грудна-Грудчинска
Александра Павловна 1783 1801 женена за ерцхерцог Йозеф Антон, син на император Леополд II
Елена Павловна 1784 1803 женена за Фридрих, херцог на Мекленбург-Шверин
Мария Павловна 1786 1859 женена за Карл Фридрих, велик херцог на Саксония-Ваймар-Айзенах
Екатерина Павловна 1788 1819 женена за Петер, херцог на Олденбург, по-късно – за Вилхелм I, крал на Вюртемберг
Олга Павловна 1792 1825
Анна Павловна 1795 1865 женена за Вилем II, крал на Нидерландия
Николай I 1796 1855 император на Русия; женен за принцеса Шарлота Пруска
Михаил Павлович 1798 1849 женен за Шарлота фон Вюртемберг

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Alexander II, The last great tsar, by Edvard Radzinsky. Page 16 – 17. Freepress, 2005.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Paul I of Russia в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Петър III Фьодорович херцог на Шлезвиг-Холщайн-Готорп (1762 – 1773) ---
Кристиан VII граф на Олденбург (1773 – …) Фридрих Август
Екатерина II Велика император на Русия (1796 – 1801) Александър I Благословени
Фердинанд фон Хомпеш цу Болхайм велик магистър на Малтийския орден (1798 – 1801) Николай Салтиков