Павел Панов (футболист)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Павел Панов.

Павел Панов
Панов на 21-годишна възраст през 1971 г.
Лична информация
Роден
Павел Георгиев Панов
16 септември 1950 г.
Починал18 февруари 2018 г. (67 г.)
София, България
Ръст176 cm
ПостНападател
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1963 – 1968
1968
1969 – 1981
1981 – 1982
България Септември (София)
България Спартак (София)
България Левски Спартак
Арис (Солун)
?
8
301
25
(?)
(5)
(131)
(0)
Национален отбор
1967 – 1969
1970 – 1972
1971 – 1979
България България (юн.)
България България (мл.)
България България
28
26
44
(20)
(8)
(13)
Треньор
1986 – 1987
1988 – 1989
1989 – 1990
1991 – 1992
1992 – 1993
1992 – 1993
1993 – 1995
1995 – 1999
2000
2006
България Витоша (София)
България Хасково
Левски (София)
Иваняу национале
Септември (София)
България до 21 г.
Ботев (Пловдив)
Септември (София)
Локомотив (София)
Родопа (Смолян)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Павел Панов в Общомедия

Павел Панов (16 септември 1950 г. – 18 февруари 2018 г.) е легендарен български футболист, нападател. По-голямата част от състезателната му кариера е свързана с Левски (София), където играе в продължение на 12 години и половина.

Заслужил майстор на спорта“ от 1975 г. Голмайстор на „А“ група през сезон 1976/77 с 20 попадения. Обявен за Футболист № 1 на България за 1977 г. Впечатлява с техника, дрибъл, поглед върху играта, пас и точен завършващ удар. Перфектен изпълнител на свободни удари.

Дългогодишен национален състезател. За България има 44 мача с 13 гола. Участник на световното първенство в Германия'74.

Футболна кариера[редактиране | редактиране на кода]

На клубно ниво[редактиране | редактиране на кода]

Панов е юноша на Септември (София), където играе няколко сезона в „Б“ група. През 1968 г. е привлечен в елитния Спартак (София). През есенния полусезон на 1968/69 изиграва 8 мача и бележи 5 гола в „А“ група.

През януари 1969 г. Панов става част от Левски - Спартак след обединението на „сините“ със Спартак (София). Бързо се превръща в основна фигура в състава. През пролетта на 1968/69 записва 7 мача и бележи 4 гола в първенството. Играе за отбора в продължение на 12 години и половина. Има 301 мача и 131 гола в „А“ група, което го поставя на 2-ро място във вечната ранглиста на голмайсторите на Левски след Наско Сираков. Записва също 46 мача с 23 гола в турнира за националната купа. С клуба печели четири пъти шампионската титла и пет пъти купата на страната.

Панов е голмайстор №1 на Левски в евротурнирите за всички времена. Общо има 36 мача и 22 гола – 9 мача с 3 гола за КЕШ, 13 мача с 9 гола за КНК и 14 мача с 10 гола за Купата на УЕФА.[1] С огромна заслуга за похода на Левски в Купата на УЕФА през сезон 1975/76, когато „сините“ достигат до четвъртфинал. В 8-те мача от турнира бележи 9 гола – 2 срещу турския Ескишехирспор, 3 срещу немския Дуисбург, 2 срещу Аякс и 2 срещу Барселона. През следващия сезон 1976/77 отново достига с Левски до четвъртфинал, но в турнира КНК, като той в 5 мача бележи 4 гола.

През 1981 г. Панов преминава в гръцкия Арис (Солун). През сезон 1981/82 изиграва 25 мача в местната Суперлига, както и 3 мача с 2 гола в Купата на УЕФА, след което слага край на кариерата си.

Национален отбор[редактиране | редактиране на кода]

Панов преминава през всички национални гарнитури. Между 1967 г. и 1969 г. изиграва 28 мача и бележи 20 гола за юношеския национален отбор, като 12 пъти извежда състава с капитанската лента. С отбора става европейски шампион на първенството в Източна Германия през 1969 г. След това продължава да е основна фигура и в младежкия национален отбор. За него записва 26 мача с 8 гола, като в 7 срещи е капитан.

Дебютира за „А“ националния отбор на 24 март 1971 г. в олимпийска квалификация срещу Великобритания. Бележи първия си гол на 18 април 1973 г. при загуба с 2:5 като гост срещу Турция за Балканската купа. Включен е в състава на България за световното първенство в Германия'74, където участва и в трите срещи на отбора. Изиграва последният си мач за националния тим при загуба с 0:3 от Англия в европейска квалификация на 6 юни 1979 г. Общо записва 44 мача (7 като капитан) и 13 гола за България.

Треньорска кариера[редактиране | редактиране на кода]

Помощник-треньор в „Левски“, начело на „сините“ през 19861987 и от 1989 до 1990 г. Треньор на „Иваняу национале“, Нигерия – шампион, младежкия национален отбор през 1992 – 1993 г., Ботев (Пловдив), „Септември“, Локомотив (София) и Родопа. Легендарният нападател на „сините“ поема столичните „железничари“ през пролетта на 2000 г., сменяйки на поста Георги Петков, но е уволнен през есента на същата година след слабия старт на „Локомотив“ в първенството. Назначен е за председател на Спортно-техническата комисия към Управителния съвет на „Левски“. През юни 2006 г. става треньор на „Родопа“, а мястото му в УС на „Левски“ е заето от друг бивш играч на „сините“ – Кирил Ивков.

Умира внезапно на 18 февруари 2018 г. в София.[2]

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Левски (София)
България (юноши)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]