Палестинска автономия
| Палестинска автономия الحكم الذاتي الفلسطيني | |
| Временно правителство | |
  | |
 Контролираните територии от Палестинската автономия (в червено) | |
| Страна |  Израел |
|---|---|
| Адм. център | Рамала |
| Президент | Махмуд Абас |
| Езици | арабски |
| Часова зона | UTC+2 |
| Телефонен код | +970 |
| Официален сайт | www.minfo.gov.ps |
| Палестинска автономия в Общомедия | |
Палестинската автономия е автономно държавно образувание в рамките на Израел, което обхваща част от Западния бряг и Ивицата Газа. Временна столица е град Рамала.
Палестинската автономия се администрира от правителството на частично признатата Държава Палестина, но има само ограничени правомощия върху част от територията, за която претендира тя.
История[редактиране | редактиране на кода]
На 15 ноември 1988 г. националният съвет на Палестинската организация за освобождение провъзгласява в Алжир независимостта на Палестинската държава, въпреки че тя е все още под израелска окупация. Тогава и България признава държавата Палестина.
Палестинската автономия се създава чак през 1994 година. Създадена е като част от договорите от Осло между Организацията за освобождение на Палестина и Израел. Палестинската автономия има контрол върху гражданските проблеми и проблемите със сигурността в палестинските градски райони (наричани в Договорите от Осло „зона A“). Тя упражнява контрол и върху палестинските селски райони („зона B“).
Политическият статут на Палестинската автономия е предмет на остри спорове. В различни точки на света терминът „Палестина“ се тълкува по различен начин.
През 2011, въпреки насрещен натиск от страна на САЩ и Израел, Палестинското правителство подава в Съвета за сигурност на ООН молба за членство в организацията.
В края на октомври 2011 г. Палестина става член на ЮНЕСКО след гласуване в което 107 страни-членки гласуват „за“, 14 гласуват „против“ и 52 се въздържат от гласуване. Сред гласувалите против са Австралия, Канада, Германия, Израел, Швеция, САЩ и др., сред въздържалите се са България, Великобритания, Япония, Румъния и др. Сред гласувалите в подкрепа са Бразилия, Индия, Китай, Гърция, Франция, Русия, Сърбия, Испания, Турция и др.[1] Закон на САЩ, приет през 1990 г. с цел да се избегне такава ситуация, забраняват на страната да финансира организация на ООН, която приеме не-държава като пълноправен член, вследствие на което САЩ не може да прави членските си вноски, които дават 22% от бюджета на организацията.[2] Отговорът на Израел е решение за строителство на 2000 нови домове за израелски преселници в палестинските територии, временно блокиране на средствата, които събира за палестинското правителство и забрана на мисии на ЮНЕСКО в Израел.[3]
Държавно устройство[редактиране | редактиране на кода]
Първият председател на палестинската автономия е Ясер Арафат. След смъртта му през 2004 г. го заменя Махмуд Абас. От 19 февруари 2006 г. министър-председател на автономията е 46-годишният Исмаил Хания, който е смятан за прагматичен политик.
На 17 юни 2007 полага клетва временно палестинско правителство начело с независимия политик Салям Фаяд, досегашен министър на финансите, като не включва представители на радикалното ислямистко движение „Хамас“.
Тази мярка е следствие от кръвопролитните сблъсъци през последните месеци между членовете на „Хамас“ и групировката „Фатах“, оглавявана от президента Абас, поради което той разпуска правителството на Хания 2 дена по-рано. САЩ приветстват неучастието на „Хамас“ в правителство на Фаяд и обявяват, че ще прекратят продължаващото 15 месеца ембарго. Другите участници в „близкоизточната четворка" (Европейският съюз, Русия, ООН) също изказват подкрепа за новото правителство.
Административно деление[редактиране | редактиране на кода]
Население[редактиране | редактиране на кода]
Икономика[редактиране | редактиране на кода]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
- Списък на градовете в Палестинската автономия
- Дипломатически мисии в Палестинската автономия
- Палестински въпрос
- Палестина
- Държава Палестина
- Палестинци
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ How Unesco countries voted on Palestinian membership // guardian.co.uk. 1 ноември 2011. Посетен на 2 ноември 2011.
- ↑ Blomfield, Adrian. US withdraws Unesco funding after it accepts Palestinian membership // The Telegraph, 31 октомври 2011. Посетен на 2 ноември 2011.
- ↑ Sherwood, Harriet. Israel rushes settlement growth after Unesco accepts Palestinians // guardian.co.uk. 1 ноември 2011. Посетен на 2 ноември 2011.
| |||||||||||||||||
