Пауло Соуса

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пауло Соуса
Лична информация
Роден
Пауло Мануел Карвальо де Соуса
30 август 1970 г. (53 г.)
Ръст1,77 m
Постдефанзивен полузащитник
Подпис
Настоящ отбор
Отбор Фламенго (треньор)
Юношески отбори
1984 – 1986
1986 – 1989
Репесенсеш
Бенфика
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1989 – 1993
1993 – 1994
1994 – 1996
1996 – 1997
1998 – 2000
2000
2000 – 2001
2002
Общо:
Бенфика
Спортинг Лисабон
Ювентус
Борусия Дортмунд
Интер
Парма *
Панатинайкос
Еспаньол
87
31
54
27
31
8
10
9
257
(1)
(2)
(1)
(1)
(0)
(0)
(0)
(0)
(5)
Национален отбор²
1989
1989 – 1991
1991 – 2002
Португалия до 20 г.
Португалия до 21 г.
Португалия
2
9
52
(0)
(1)
(0)
Треньор
2005 – 2008
2007 – 2008
2008 – 2009
2009 – 2010
2010
2011 – 2013
2013 – 2014
2014 – 2015
2015 – 2017
2017 – 2018
2019 – 2020
2021
2021 –
Португалия до 16 г.
Португалия (помощник)
Куинс Парк Рейнджърс
Суонзи Сити
Лестър
Видеотон
Макаби Тел Авив
Базел
Фиорентина
Тиендзин Цюанцзян
Бордо
Полша
Фламенго
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства  и е актуална към 23 май 2016 г.
2. Информацията е актуална към 23 май 2016 г.
* Играе под наем в посочения отбор.
Пауло Соуса в Общомедия

Пáуло Мануéл Карвáльо де Сóуса (на португалски: Paulo Manuel Carvalho Sousa) е бивш професионален португалски футболист, и настоящ треньор. Роден е на 30 август 1970 г. През активната си кариера е играл като дефанзивен полузащитник в отборите на Бенфика, Спортинг Лисабон, Ювентус, Борусия Дортмунд, Интер, Парма, Панатинайкос и Еспаньол. За националния отбор на Португалия, между 1991 и 2002 г., има записани 52 мача. Треньор от 2005 г.

Кариера като футболист[редактиране | редактиране на кода]

Клубна кариера[редактиране | редактиране на кода]

В Португалия[редактиране | редактиране на кода]

Соуза е юноша на Бенфика, с чийто отбор става шампион през 1991, и печели купата през 1993 г.

През лятото на 1993 преминава в Спортинг Лисабон, където е съотборник с Луиш Фиго и Красимир Балъков. В края на сезона Спотинг печели сребърните медали, и Соуса напуска в посока Ювентус.

В чужбина[редактиране | редактиране на кода]

За двата сезона, в които играе в Италия, Соуса успява да спечели Шампионската лига през сезон 1995/96, както и требъл.

След това Соуса се премества в немския Борусия Дортмунд, с който отново печели Шампионската лига – през сезон 1996/97.

През следващия сезон се връща в Италия, подписвайки с Интер, където остава за 2 години. Последват кратки престои в отборите на Парма, Панатинайкос и Еспаньол.

Национален отбор[редактиране | редактиране на кода]

Соуса е част от младежкия национален отбор, който става световен шампион до 20 години през 1989 г. Между 1991 и 2002 г. е част от мъжкия отбор, за който записва 52 мача. С него участва на Евро 1996, Евро 2000 и Световното първенство през 2002 г.

Треньорска кариера[редактиране | редактиране на кода]

Португалия[редактиране | редактиране на кода]

Започва треньорската си кариера през 2005 г. като треньор на юношеския отбор на Португалия до 16 години, като от 2007 до 2008 г. е и помощник-треньор на националния отбор.

Великобритания[редактиране | редактиране на кода]

Куинс Парк Рейнджърс
На 19 ноември 2008 г. е обявен за старши треньор на Куинс Парк Рейнджърс, но 5 месеца по-късно е уволнен.

Суонзи Сити
След като Роберто Мартинес поема Уигън, Соуса е поканен да застане начело на отбора. Под неговото ръководство през 2009–2010 г. Лебедите записват едно от най-високите постижения в историята си, завършвайки на 7-о място във Висшата лига.

Лестър
На 7 юли 2010 г. поема отбора на Лестър, но поради изключително слабият старт на сезона, е уволнен само 3 месеца по-късно.

2011 – 2017[редактиране | редактиране на кода]

Видеотон
На 15 май 2011 г. подписва договор с унгарския шампион Видеотон. Дебютът му е в мач от квалификациите на шампионската лига срещу австрийския Щурм Грац, изгубен с 0:2. На 30 август 2012 г. ръководеният от него отбор успява да достигне до Груповата фаза на Лига Европа, като по пътя си отстранява турския Трабзонспор. През януари 2013 г. прекратява договора си с унгарския клуб поради семейни причини.

Макаби Тел Авив
На 12 юни 2013 г. е назначен за старши треньор на израелския Макаби Тел Авив. Начело на отбора е през само един сезон, в който печели титлата.

Базел
На 28 май 2014 г. подписва 3-годишен договор с швейцарския Базел. Под негово ръководство отборът става шампион с голяма преднина, и за втори път в историята си достига до 1/8-финалите на Шампионската лига.

Фиорентина
На 21 юни 2015 г. официално подписва договор с Фиорентина.

След 2017[редактиране | редактиране на кода]

От 2017 г. тренира по 1 сезон Тиендзин Цюанцзян (Китай), Бордо, Полша, Фламенго.

Пауло Соуса (вляво) и Алесандро Дел Пиеро празнуват титлата на Ювентус от Шампионската лига на УЕФА през 1996 г.

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Като играч[редактиране | редактиране на кода]

Клубни[редактиране | редактиране на кода]

Бенфика

Ювентус

Звездата на Пауло Соуса на Алеята на славата на Борусия Дортмунд

Борусия Дортмунд

Национални[редактиране | редактиране на кода]

Португалия

Като треньор[редактиране | редактиране на кода]

Видеотон

Макаби Тел Авив

Базел

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]