Певек

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Певек
Певек
на чукчи: Пээкин
— Град —
Знаме
      
Герб
Русия
69.7° с. ш. 170.3167° и. д.
Певек
Чукотски автономен окръг
69.7° с. ш. 170.3167° и. д.
Певек
Страна Русия
Федерален субектЧукотски автономен окръг
РайонЧаунски район
Площ60,32 km²
Надм. височина20 m
Население4743 души (2016)
78,6 души/km²
КметЛариса Бондаренко[1]
Основаване1933
Град от1967
Пощенски код689400
Телефонен код+42737
МПС код87
Часова зонаUTC+12
Официален сайтwww.pevek.ru
Певек в Общомедия

Певе́к (на руски: Певек; на чукчи: Пээкин) е пристанищен град в Чукотски автономен окръг, Русия. Той е разположен на брега на Източносибирско море, в Чаунския залив, и е административен център на Чаунски район. Към 2016 г. има население от 4743 души.[2]

Певек започва развитието си през 30-те години на 20 век като добивно селище и пристанище по Северния морски път. Днес той е най-северният град в Русия.[3]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

За произхода на името Певек има няколко теории. Според по-разпространената от тях, названието идва от чукотското пээкиней, което означава „подута планина“ или „тлъста планина“ – такава, в чието подножие е разположено селище.[4]

Според друга теория, Певек произхожда от пагыткенай, или „воняща планина“. Според местна легенда, тук се е състояла битка между чукчи и юкагири; те не са имали обичая да погребват мъртвите си, поради което в района дълго време се е носило зловонието на разлагащите се тела. Това е и причината чукчите да не се заселят тук, а само да водят елените си на паша през лятото.[5]

История[редактиране | редактиране на кода]

През 1926 година районът е посетен от икономическа експедиция, целяща да проучи Чукотка. Ръководител на статистиката в експедицията е Тихон Семушкин, който описва землянка, обитавана от някой си Шкулев, колимчанин и ловец на животни за кожи. На мястото имало и яранга, в която живеела стара чукчанка.[6]

На 5 юли 1933 от Владивосток за Чукотка тръгва параходът „Лейтенант Шмидт“, а на борда му е Наум Филипович Пугачов, назначен от администрацията на Хабаровски край за секретар на Чаунския районен комитет на ВКП(б). Параходът пристига в Чаунския залив на 10 август и пуска котва. В далечината екипажът забелязва седем яранги на възвишението и една дървена постройка в подножието му. До ноември 1933 експедицията изгражда на мястото землянка, в която живеят Пугачов и семейството му, две едностайни къщи, в които се помещават районният изпълнителен комитет, профсъюз и библиотека, полагайки основите на града. Така в Чаунски район към 1933 има три къщи и землянка в Певек, десет къщи по река Чаун, една къща в Билингс и две къщи с полярна станция в Риркайпи, както и районна радиостанция. Само две години по-късно в Певек вече има болница, училище и клуб; в устието на Чаун е създаден интернат, а в мис Шмида и Билингс също са построени училища.[6]

Откритата през 1944 ТЕЦ „Чаунская“

По искане на Пугачов на 12 август 1936 в града пристига експедиция на Всесъюзния арктически институт Главсевморпут, която изучава района. До края на годината около Певек са открити и доказани калаени залежи от промишлено значение. Скоро след това започва работа по усвояването им и на 12 април 1941 са открити две големи добивни предприятия – рудниците Валкумей и Пиркакай (по-късно преименуван на Красноармейский).[6] За кратко време районът претърпява бурно развитие – на 20 май 1944 заработва ТЕЦ, същата година започват работа механическа работилница и строителна работилница, която по-късно прераства в завод за строителни материали.[6] Голяма част от труда за добивните предприятия на калай и уран в района идва чрез системата от трудови колонии и лагери Далстрой, предимно през Чаунлаг и Чаунчукотлаг. Остатъци от лагерите, през които са преминали неизвестен брой криминални и политически затворници, могат да се видят и днес в района на Певек.[5]

През есента на 1950 се правят геоложки проучвания в търсене на злато, а през 1959 е открито първото златодобивно предприятие в Чукотка. В Чаунски район е добит и първият за страната живак от рудника Пламенний.[6] В същата година населението на града достига 1500 души,[5] а паралелно с икономическото развитие в Певек театър със собствен колектив, през 1959 – народен университет, а през 1967 и кино.[6] Певек е провъзгласен за град на 6 април 1967.[7] През 1969 започва изграждането на 5-етажни блокове заради недостига на жилища, а през 1972 е разработен 25-годишен план за развитие на града. Певек е разделен на няколко микрорайона с население от три до пет хиляди души. Особено внимание се отделя на разположението на блоковете, което е с аеродинамични характеристики и цели отбиването на изключително силните арктически ветрове. Планът обаче не е завършен докрай.[6] След разпада на Съветския съюз населението на града се стопява наполовина.[5]

География и климат[редактиране | редактиране на кода]

Географските особености на района са били познати на руснаците още от средата на 18 век, когато Великата северна експедиция достига тези места. Експедициите на Джоузеф Билингс описват Чаунския залив и околностите му.[5] Заливът е споменат и в по-ранни сведения на Михаил Стадухин.

За Певек е характерен суровият тундров климат с дълги, много студени зими и кратки, прохладни лета. Най-ниската отчетена температура е -50 °C, а най-високата е +29,2 °C. Февруари е най-студеният месец, а най-топлият е юли.


  Певек 
Месеци яну. фев. март апр. май юни юли авг. сеп. окт. ное. дек. Годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 8,9 5,6 5,8 7,6 16,1 27,0 29,2 25,7 20,3 8,1 8,7 8,9 29,2
Средни максимални температури (°C) −24,6 −24,8 −18,8 −12,1 0,5 8,4 11,4 10,2 4,5 −4,4 −14,6 −20,5 −7,1
Средни температури (°C) −26,9 −27,5 −22,2 −15,2 −1,8 5,4 8,7 8,2 3,0 −6 −16,7 −22,9 −9,5
Средни минимални температури (°C) −29,3 −30 −25,5 −18,7 −4,4 2,4 6,0 6,0 1,3 −7,7 −19 −25,3 −12
Абсолютни минимални температури (°C) −45 −50 −43,3 −40 −30 −9,1 −2,2 −4,6 −12,7 −29,3 −39 −41,1 −50
Средни месечни валежи (mm) 9 12 7 11 10 15 26 27 21 16 14 16 184
Източник: Pogoda.ru.net[8]

Характерно местно явление е периодичният южен вятър южака̀. Това е вятър от фьонов тип, който се спуска от възвишенията над града към морето. Непосредствено преди появата му възвишенията са обвити в лека облачност, след което се извива внезапен вятър със снежни вихри и рязко спадане на атмосферното налягане. Явлението трае от няколко дни до две седмици, а скоростта на вятъра при порив достига до 80 метра в секунда (288 km/h). Всеки микрорайон разполага с една сграда-стена с аеродинамични особености, която предпазва останали части на микрорайона от поривите.[9]

Демография[редактиране | редактиране на кода]

Пети микрорайон на града

През 1989 година Певек достига връхната точка на демографското си развитие с население от 12 915 души.[10] До 2001 година населението рязко спада до 5100 души до 2011, когато започва неравномерно нарастване.[11] Към 1 януари 2014 се намира на 1063 място от 1100 руски града по население.[12]

През 2001 и 2002 година близкото селище Апапелгино, построено за персонала на местното летище, влиза в процес на ликвидация. С ликвидирането на Апапелгино в Певек се преместват 70 семейства от селището.[13][14]

Население по години
1959[15] 1970[16] 1979[17] 1989[10] 1996[11] 1998[11] 2000[11]
5752 10 528 11 060 12 915 7400 6700 5600
2002 2006[11] 2009 2011[11] 2012 2013 2014[18]
5206 4600 4597 4200 4774 4969 4718
2015 2016[2]
4721 4743

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Пристанище Певек

Певек е важно пристанище по Северния морски път. То е източната база на Североизточното морско параходство и тук е базиран ледоразбивач,[19] а самото пристанище е собственост на руското Министерство на транспорта.[20] Управлението на пристанищната администрация на запад се простира до 125° и.д., в областта на река Лена, а отвъд тази точка мореплаването е под юрисдикцията на пристанищните власти в Диксон.[19] Пристанищните власти управляват маршрутите на корабите по Северния път и осигуряват на корабите информация за ледената покрива във водите под своя юрисдикция.[19] Арктическото морско параходство (със седалище в Тикси) също използва пристанището за превоз на въглища от Черски до Певек.[21] В наши дни стокооборотът е значително по-малък, отколкото в миналото.[22]

Градът няма значителен износ и въпреки добива на злато около Билибино и Ленинградски, обемът на изнасяните товари през пристанището е малък.[22] То се използва главно за внос на горива от Беринговски.[23] Въпреки продължаващия добив на калай в района, не се предвижда морският трафик да се увеличи, тъй като повечето мини са затворени поради нерентабилност.[22] Закриването на рудниците през 90-те години принуждава много местни жители да се преселят в други региони на Русия. Така се намаляват и нивата на внос, като с това падат и инвестициите в инфраструктурата на самото пристанище и Северният морски път става ненадежден.[24] Все пак към края на 90-те години се забелязва леко покачване на трафика.[25]

Макар и с по-малки темпове, добивът на калай, злато, живак и битуминозни въглища продължава. Почти всички рудници и добивни предприятия в Чаунски район са в околностите на Певек. Произвежданите количества минерали са достатъчни, за да поддържат преработвателните комплекси на града активни.[5] Продължава и производството на строителни материали. В града има и кислороден и ремонтен завод. Застъпено е и еленовъдството.[11] През 2013 година китайски работници монтират 40-тонен кран на пристанището, като целта е да се увеличи износът на каменни въглища към Китай.[3]

Освен пристанището, Певек има и най-добре развитата пътна инфраструктура в Чукотка с близо 150 километра асфалтиран път до околните селища и рудници.[5] Има и леден път до Билибино.[20] Градът се обслужва от летище Апапелгино, което има редовни полети до Магадан, Анадир, Билибино и Москва.[5]

Други[редактиране | редактиране на кода]

По течението на близката река Печтимел има древни скални рисунки.[11]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Всероссийское информационное агентство „Местное самоуправление“, архив на оригинала от 2 април 2015, https://web.archive.org/web/20150402234840/http://gp5854.chukotski.msu-russia.ru/contacts.html, посетен на 11 април 2015 
  2. ↑ а б ((ru)) Численность населения Российской Федерации по муниципальным образованиям на 1 января 2016 года
  3. ↑ а б Кран установлен в чукотском Певеке для отгрузки якутского угля в Китай // РИА Новости, 22 май 2013. Архивиран от оригинала на 2015-04-15. Посетен на 15 април 2015.
  4. ↑ Леонтьев, В. В., Новикова, К. А. Топонимический словарь северо-востока СССР. Магадан, Магаданское книжное издательство, 1989. ISBN 5-7581-0044-7. с. 302.
  5. ↑ а б в г д е ж з Futé, стр.108ff
  6. ↑ а б в г д е ж У лукоморья город есть… // pevek.ru. Посетен на 15 април 2015.
  7. ↑ Указ от 6 април 1967
  8. ↑ Pogoda.ru.net // Посетен на 5 май 2012. (на руски)
  9. ↑ Л. З. Прох Словарь ветров, Ленинград: Гидрометеоиздат. 1983. Посетен на 15 април 2015.
  10. ↑ а б Всесоюзная перепись населения 1989 г. // demoscop.ru. Посетен на 15 април 2015.
  11. ↑ а б в г д е ж з Певек // mojgorod.ru. Посетен на 15 април 2015.
  12. ↑ Численность населения Российской Федерации по муниципальным образованиям на 1 января 2014 года // Архивиран от оригинала на 2 август 2014. Посетен на 2 август 2014.
  13. ↑ Regions.ru. Жители посёлка Апапельгино отказались покинуть свои неотапливаемые дома, посетен на 15 април 2015.
  14. ↑ Regions.ru. Жители посёлка Апапельгино покидают свои дома, посетен на 15 април 2015
  15. ↑ ((ru)) Всесоюзная перепись населения 1959 года.
  16. ↑ ((ru)) Всесоюзная перепись населения 1970 года.
  17. ↑ ((ru)) Всесоюзная перепись населения 1979 года.
  18. ↑ ((ru)) Териториален клон за Чукотски автономен окръг на Федералната статистическа служба. Численность постоянного населения Чукотского автономного округа по муниципальным образованиям на 1 января 2014 года Архив на оригинала от 2014-04-13 в Wayback Machine.
  19. ↑ а б в Ragner, стр. 4
  20. ↑ а б Ragner, стр. 86
  21. ↑ Ragner, стр. 67
  22. ↑ а б в Ragner, стр. 38
  23. ↑ Ragner, стр. 13
  24. ↑ Polar Record 36. L. W. Brigham. The Northern Sea Route, 1998, стр. 19 – 24
  25. ↑ INSROP Working Paper No. 135. A. Granberg, G. Kobylkovsky, and V. Plaksin. Cargo-Forming Potential of Sakha (Yakutia), Chukotka Autonomous District and Other Far-Eastern Regions for the Northern Sea Route.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Ragner, C.L. Northern Sea Route Cargo Flows and Infrastructure—Present State and Future Potential. The Fridjof Nansen Institute, 2000.
  • Auzias, Dominique. Brochet, Pierre-Christian. Strogoff, Michel. Chukotka. Petit Futé, 2006.
  • О преобразовании рабочего посёлка Певек Чаунского района Чукотского национального округа Магаданской области в город районного подчинения, Указ 6 апреля 1967 г. Президиум Верховного Совета РСФСР.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Административен център: Анадир
Герб на Чукотски автономен окръг
Градове
Знаме на Чукотски автономен окръг
Селища от градски тип
Райони
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Певек&oldid=11981578“.