Педро IV Арагонски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Педро IV Арагонски
14-и крал на Арагон

Роден
Починал
5 януари 1387 г. (67 г.)
ПогребанМанастир Поблет, Испания

Религияхристиянство
Управление
Период1336 – 1387
Предшественик Алфонсо IV Арагонски
Наследник Хуан I Арагонски
Други титликрал на Валенсия, Сардиния и Корсика;
граф на Барселона и Сердан
Герб
Семейство
РодДом Барселона
БащаАлфонсо IV(Арагон)
СъпругаЕлеонора Португалска (кралица на Арагон) (15 ноември 1347 – 29 октомври 1348)
ДецаХуан І Арагонски
Мартин І Арагонски
Други родниниФернандо I Арагонски (внук)
Педро IV Арагонски в Общомедия

Педро IV Церемониалния (на арагонски: Pietro IV d'Aragón Zeremonioso, на каталонски: Pere el Cerimoniós) е 14-и крал на Арагон, крал на Валенсия (под името Педро II), крал на Сардиния и Корсика (под името Пиетро I), граф Сердан, граф на Барселона (Педро III) от 1336 г. до смъртта си.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 5 септември 1319 г. в Балагер като син на Алфонсо IV Арагонски и Тереза д'Ентенса.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

След смъртта на баща си през 1336 г. Педро събира Кортесите в Сарагоса за коронацията си. Нарушавайки договора за васалната зависимост на Арагон от римския папа, сключен с крал Педро II, Педро IV се коронясва сам, без участие на епископа на Сарагоса, предизвиквайки неудоволствието на последния. Така в Сарагоса посолството на кралицата на Кастилия Елеонор Кастилска, втора жена на баща му, моли да се потвърди собствеността над земите, предадени и от Алфонсо IV, но Педро дава уклончив отговор.

През 1344 г. той сваля краля на Майорка Хайме III и присъединява Майорка към Кралство Арагон.

През цялото си управление се опитва да укрепи Арагонското кралство против антицентристките сили, а също води войни за Сицилия, за Сардиния, в Южна Италия, в Гърция и на Балеарските острови. През 1381 г. е провъзгласен за херцог на Атина.

Брак и потомство[редактиране | редактиране на кода]

Първи брак: 23 юли 1338 г. с Мария Наварска. Имат четири деца:

  • Констанца (1343 – 1363), инфанта на Арагон, омъжена за крал Федериго III Сицилиански, има дъщеря;
  • Хуана (1344 – 1385), инфанта на Арагон, омъжена за Хуан I, граф на Ампоряс; има двама сина;
  • Мария (1345 – 1348)
  • Педро (1347).

Втори брак: 29 септември 1347 г. с Елеонора Португалска.

Трети брак: на 27 август 1349 г. с Елеонора Сицилианска. Условието на брака е, че съпрузите се отказват от короната на Сицилия. Имат четири деца:

  • Хуан I Арагонски Ловеца (1350 – 1396), престолонаследник като 15-и крал на Арагон и Валенсия, граф на Барселона;
  • Мартин I Арагонски (1356 – 1410), 16-и крал на Арагон, Валенсия, Сардиния и Корсика, граф на Барселона и крал на Сицилия
  • Елеонора, омъжена за Хуан I Кастилски
  • Алфонсо

Четвърти брак: 11 октомври 1377 г. със Сибила де Фортия, имат три деца:

  • Алфосо (1376 – 1377)
  • Педро (род. и ум. 1380),
  • Исабел (1380 – 1424), инфанта на Арагон, на 29 юли 1429 г. – брак с Хайме II, граф на Урхел (1380 – 1.6.1433).

Надгробен паметник в манастира в Поблет[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Fernando González Ollé, „Opciones y preferencias lingüísticas del rey Pedro IV de Aragón“, Revista de Filología Española (RFE), LXXXVII, 2.º, 2007, págs. 293 – 322. ISSN 0210 – 9174
  • Thomas N. Bisson The Medieval Crown of Aragon: A Short History. – Oxford, England: Oxford University Press, 1986. – 264 с. — ISBN 0-19-820236-9.
  • H. J. Chaytor A History of Aragon and Catalonia. – London,: Methuen, 1933.
  • Kenneth M. Setton Catalan Domination of Athens 1311 – 1380. – Revised edition. – London,: Variorum, 1975.
  • Chaytor, H. J. A History of Aragon and Catalonia. London: Methuen, 1933.