Пета колона

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Терминът „пета колона“ се появява в началото на октомври 1936 г., по време на Гражданската война в Испания, когато франкисткият генерал Емилио Мола заявява пред журналисти, че той е повел войниците си в четири колони към Мадрид, и че в Мадрид има и „пета колона“, която ще подкопае усилията на Републиканското правителство отвътре. От този момент словосъчетанието „пета колона“ става нарицателно и по правило носи в себе си отрицателен смисъл, явявайки се синоним на „предателство отвътре“. Терминът става особено популярен в Испания. [1]

Ърнест Хемингуей, известен поддръжник на републиканците и участник в Гражданската война, пише своята първа пиеса по време на обсадата и бомбардировките над Мадрид и я озаглавява „Петата колона“ (The Fifth Column and the First Forty-Nine Stories). Пиесата е издадена в книга през 1938 г. в навечерието на ВСВ с идеологемата „нов ред“.

Впоследствие, терминът е широко използван по време на Втората световна война. Така са наричани местните поддръжници (колаборационисти) на Нацистка Германия в окупираните страни.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Fifth_column в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​