Петронила Арагонска
| Петронила Арагонска | |
| кралица на Арагон | |
 Петронила Арагонска, миниатюра от началото на XV век, съхранявана в манастира Санта Мария от Поблет | |
| Лични данни | |
|---|---|
| Управление | 13 ноември 1137 – 18 юли 1164 (с Раймон Беренгер IV до 1162) (Арагон) август 1150 – 6 август 1162 (Барселона) |
| Пълно име | Петронила Рамирес Арагонска |
| Други титли | графиня на Барселона, графиня на Собрарбе и на Робагорса |
| Родена | 29 юли 1136 Уеска, Кралство Арагон |
| Починала | 16 октомври 1174 Барселона, Графство Барселона |
| Погребана в | Катедрала на Светия кръст и Св. Евлалия (Барселона) |
| Предшествана от | Рамиро II Монаха (Арагон) Дулсе I Прованска (Барселона) |
| Наследена от | Алфонсо II (Арагон) Санча Кастилска (Барселона) |
| Подпис |  |
| Семейство | |
| Брак | Раймон Беренгер IV |
| Потомци | Педро Алфонсо II Педро (Раймон Беренгер III) Дулсе Санчо I |
| Династия | Дом Арагон |
| Баща | Рамиро II Монаха |
| Майка | Агнес Аквитанска |
| Герб |  |
| Петронила Арагонска в Общомедия | |
Петронила Арагонска (на арагонски: Peironela, на каталонски: Peronella, на испански, астурски, галисийски, баски и португалски: Petronila, на латински: Petronilla; * 29 юни 1136, Уеска, Кралство Арагон; † 15 октомври 1173, Барселона) е кралица на Арагон, графиня на Собрарбе и на Робагорса (1137 – 1164), чрез брак графиня на Барселона (1137 – 1162). Отказва се от властта в полза на сина си Алфонсо през 1164 г.
Произход[редактиране | редактиране на кода]
Петронила е дъщеря на Рамиро II Монаха (* 1086, † 1157), крал на Арагон и граф на Собрарбе и Робагорса, и съпругата му Агнес (Матилда) Аквитанска (ок. 1105, † ок. 1159), законна дъщеря на херцога на Аквитания и граф на Поатие Гийом IX.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
През 1134 г., след като нейният чичо, кралят на Арагон, крал на Памплона и граф на Собрарбе и Рибагорса Алфонсо I Воинът умира[1][2] без наследници и арагонските благородници назначават няколко регенти[3]. След това те предлагат двете кралства на бъдещия баща на Петронила, Рамиро, брат на Алфонсо I,[4], който е монах от манастира Сен Пон дьо Томиер[5] близо до Нарбон. Въпреки това наварските благородници, които не вярват в способностите на Рамиро, отказват[6] и решават да разделят двете кралства, избирайки Гарсия, потомък на краля на Навара Гарсия III Санчес[7], така че наследниците на Алфонсо са Рамиро II Монаха в Кралство Арагон и Гарсия IV Рамирес Реставратора в Кралство Навара.
След това Рамиро получава папското разрешение да напусне манастира и да се ожени.[8] Рамиро е провъзгласен за крал на Арагон като Рамиро II и на 13 ноември 1135 г. се жени за Матилда (Агнес) от Поатие (Аквитанска).[9]
След раждането на Петронила[10] на 29 юли 1136 г. през месец октомври родителите правят дарение.[11] Преди края на същата година Рамиро се разделя със съпругата си Агнес, която се оттегля в манастира Санта Мария де Фонтевро, където умира между края на 1159 и 1160 г.[11]
През 1137 г., на възраст около една година, Петронила е сгодена за графа на Барселона Раймон Беренгер IV.[12] Брачният договор е подписан в Барбастро на 11 август 1137 г.; на 27 август в замъка Айербе Рамиро II съставя документ, в който се задължава да не взема важни решения без одобрението на бъдещия си зет. На 13 ноември същата година, запазвайки титлата на крал, Рамиро II абдикира[13] в полза на дъщеря си Петронила. Детето-кралица е отведено в Барселона, за да се образова в двора на Графство Барселона. Рамиро II делегира бъдещия си зет да управлява Кралство Арагон с титлата принц на Арагон и граф на Барселона, за да се противопостави на краля на Леон и Кастилия Алфонсо VII, който, след като е окупирал Кралство Навара през 1136 г., е навлязъл в Арагон, окупирал е част от кралството[13] и, приемайки титлата император, му е наложил васалитет. Облечен с тази титла, Раймон Беренгер IV през 1140 г. преговаря с Алфонсо VII, като се съгласява да изтегли кастилците от Сарагоса, като им признава всички територии отдясно на река Ебро.[14] Рамиро II, който умира в Уеска на 16 август 1157 г.[15], прекарва последния период от живота си в манастира Сан Педро ел Вехо в Уеска и в своето имение Сан Урбес де Сарабло (Уеска), но не е сигурно, че той се е върнал окончателно към монашеския живот.[15]
През 1143 г. в Самора, пред легата на папа Инокентий II, чийто суверенитет е признат над Кралство Арагон и Графство Барселона[16], кралят на Кастилия Алфонсо VII признава брачния договор между графа на Барселона Раймон Беренгер IV и много младата кралица на Арагон Петронила, като по този начин се приема обединението на всички каталонски графства с Арагон и всъщност едно велико кралство Арагон. След това споразумение има сътрудничество между кралства Кастилия и Арагон в борбата срещу мюсюлманските кралства и през 1147 г., с помощта на генуезкия флот, те поставят Алмерия под обсада.[17]
След като през 1150 г. кралица Петронила навършва 14 години – възрастта, изисквана от каноничното право за брак, тя се омъжва през август в Лерида за Раймон Беренгер IV Светия и бракът може да бъде консумиран.[18]
През 1157 г., след смъртта на баща си, Петронила наследява титлата на кралица на Арагон.[19] Мъжът ѝ умира през 1162 г.[20][21][22][23][24] След смъртта му Петронила остава единствената кралица в Арагон, докато управлява Графство Барселона от името на малолетния им син Раймон Беренгер, бъдещият Алфонсо II. След две години, на 18 юни 1164 г., тя абдикира в полза на сина си. който в този момент става крал на Арагон и приема името Алфонсо (Алфонсо II Целомъдреният) в чест на неговия прачичо Алфонсо I Боеца. От този момент има обединение на Арагон с каталонските графства. Петронила обаче продължава да управлява, тъй като Алфонсо II е все още непълнолетен.
Петронила умира на 17 октомври 1174 г. в Барселона и е погребана в Катедралата на Светия кръст и Света Евлалия. Тя е единственият управляващ суверен на Арагон: нейната потомка Хуана Кастилска е само формално такава.[25]
Брак и потомство[редактиране | редактиране на кода]
∞ 1150 в Лерида за Раймон Беренгер IV Светия (* 1113 в Барселона, † 6 август 1162 в Борго Сан Далмацо), син на графа на Барселона Раймон Беренгер III Велики и на графинята на Прованс и Геводан Дулса I, от когото има четирима сина и една дъщеря:
- Педро Арагонски [26] (* 1152, † пр. 1162[27]), наследник на трона на Арагон според завещанието на Петронила от 1152 г.[26]
- Алфонсо II Целомъдрения[28] (* 1157, † 1196), кръстен Раймон Беренгер, a по-късно наречен Алфонсо в чест на своя чичо Алфонсо I Воина. Той е граф на Барселона от 1162 г. и след това крал на Арагон от 1164 до 1196 г. ∞ 18 януари 1174 г. в Сарагоса за Санча Кастилска, дъщеря на Алфонсо VII и полската княгиня Рикса, и сестра на краля на Кастилия Санчо III, от която има пет сина и три или четири дъщери
- Педро Арагонски[28] (* 1158., † 5 април 1181, Монпелие), граф на Серданя[26] и граф на Прованс[29], който през 1166 г., когато приема титлата „граф на Прованс“ с името Раймон Беренгер III
- Дулсе Арагонска (* 1160, Барселона, † 1 септември 1198, Коимбра), ∞ 1175 г. за крал Саншу I от Португалия, от когото има 11 деца
- Санчо Арагонски (* 1161 † 1223), граф на Сердан, граф на Прованс и граф на Русийон; ∞ 1. 1184 за Ерменесеинда от Рокабер, от която няма деца 2. 1185 за Санча Нюнес де Лара († 1210), от която има две деца.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Bisson, Thomas N. The Medieval Crown of Aragon: A Short History. Oxford: Clarendon Press, 2000.
- Chaytor, Henry John. A History of Aragon and Catalonia. London: Methuan, 1933.
- Stalls, William C. „Queenship and the Royal Patrimony in Twelfth-Century Iberia: The Example of Petronilla of Aragon“, Queens, Regents and Potentates, Women of Power, vol. 1 (Boydell & Brewer, 1995), 49 – 61.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
Първични източници[редактиране | редактиране на кода]
- Rerum Gallicarum et Francicarum Scriptores, tome XII.
- España Sagrada, volume XXIII.
- Chronicon sancti Maxentii Pictavensis.
- Cartulaire de l'abbaye de la Sainte-Trinité de Tiron, Tome I.
- España Sagrada, volume XLIII.
- Monumenta Germaniae Historica, Scriptores, Tomus XXIII. (архив)
Вторични източници[редактиране | редактиране на кода]
- Rafael Altamira, La Spagna (1031-1248), in Storia del mondo medievale, vol. V, 1999, с. 865–896
- Edgar Prestage, Il Portogallo nel Medioevo, in Storia del mondo medievale, vol. VII, 1999, с. 576–610
- Crónica de San Juan de la Peña.
- Chronique de Robert de Torigni, abbé de Mont-Saint-Michel, Tome I.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ España Sagrada, tomus XXIII, Chronicon Burgense, pag. 309
- ↑ Crónica de San Juan de la Peña, cap. 19, righe 228 - 230, pag. 464
- ↑ Crónica de San Juan de la Peña, cap. 20, righe 1 - 15, pag. 465
- ↑ Crónica de San Juan de la Peña, cap. 20, righe 17 - 18, pag. 465
- ↑ Crónica de San Juan de la Peña, cap. 20, righe 18 - 20, pag. 465
- ↑ Crónica de San Juan de la Peña, cap. 20, righe 43 - 45, pag. 466
- ↑ Crónica de San Juan de la Peña, cap. 20, righe 59 - 60, pag. 467
- ↑ Chronique de Robert de Torigni, abbé de Mont-Saint-Michel, Tome I, doc. 1159, pag 318
- ↑ Chronicon sancti Maxentii Pictavensis, Chroniques des Eglises d'Anjou, pag 419
- ↑ Rerum Gallicarum et Francicarum Scriptores, Tomus XII, Ex Brevi Historia Comitum Provinciæ e familia comitum Barcinonensium, pag 361
- ↑ а б (англ.) #ES Foundation for Medieval Genealogy :Re d'Aragona - IInfante don RAMIRO de Aragón
- ↑ [Rafael Altamira, La Spagna (1031-1248), in «Storia del mondo medievale», vol. V, 1999, pag. 879]
- ↑ а б (англ.) #ES Foundation for Medieval Genealogy :Re d'Aragona - IInfante don RAMIRO de Aragón
- ↑ [Rafael Altamira, La Spagna (1031-1248), in «Storia del mondo medievale», vol. V, 1999, pag. 879]
- ↑ а б (англ.) #ES Foundation for Medieval Genealogy :Re d'Aragona - IInfante don RAMIRO de Aragón
- ↑ (англ.) #ES Foundation for Medieval Genealogy :Re d'Aragona - Infanta doña PETRONILA de Aragón
- ↑ [Rafael Altamira, La Spagna (1031-1248), in «Storia del mondo medievale», vol. V, 1999, pag. 880]
- ↑ (англ.) #ES Foundation for Medieval Genealogy :Re d'Aragona - Infanta doña PETRONILA de Aragón
- ↑ (англ.) #ES Foundation for Medieval Genealogy :Re d'Aragona - Infanta doña PETRONILA de Aragón
- ↑ Il Gesta Comitum Barchinonensium è una cronaca scritta in latino dai monaci del monastero di Ripoll, nella seconda metà del XII secolo ed inizia con la presa del potere di Goffredo il Villoso e arriva sino alla morte di Raimondo Berengario IV di Barcellona. In un secondo tempo e poi in un terzo la cronaca fu ampliata con le gesta dei primi re della Corona d'Aragona, sino a Giacomo I d'Aragona
- ↑ Nell'agosto del 1161, Raimondo Berengario IV il Santo aveva accompagnato sino a Torino il nipote, il conte di Provenza Raimondo Berengario II, per richiedere ed ottenere la conferma della contea di Provenza da parte dell'imperatore Federico Barbarossa. Ma sulla via del ritorno, a Borgo San Dalmazzo, nel 1162, Raimondo Berengario IV morì.
- ↑ Шаблон:La Rerum Gallicarum et Francicarum Scriptores, Tomus XII, Ex Gestis Comitum Barcinonensium, cap. 17, pag 377
- ↑ Шаблон:La Monumenta Germaniae Historica, Scriptores, Tomus XXIII, Annales Sancti Victoris Massilienses, anno 1162, pag 3 Архив на оригинала от 2014-02-02 в Wayback Machine.
- ↑ Шаблон:La España Sagrada Tomo. XLIII, Apendix, doc. XLIII, pag 466
- ↑ (англ.) #ES Foundation for Medieval Genealogy :Re d'Aragona - Infanta doña PETRONILA de Aragón
- ↑ а б в (англ.) #ES Foundation for Medieval Genealogy :Re d'Aragona - Infanta doña PETRONILA de Aragón
- ↑ (англ.) #ES Genealogy : Barcelona - Petronille (Ramon Berenguer IV "the Saint" of Barcelona)
- ↑ а б Шаблон:La Rerum Gallicarum et Francicarum Scriptores, Tomus XII, Ex Brevi Historia Comitum Provinciæ e familia comitum Barcinonensium, pag 363
- ↑ Шаблон:La Rerum Gallicarum et Francicarum Scriptores, Tomus XII, Ex Gestis Comitum Barcinonensium, cap. 22, pag 379
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Petronilla d'Aragona в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
