Петър Александров (футболист)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Петър Александров.

Петър Александров
Лична информация
ПрякорПепи
Роден
Петър Александров Александров
7 декември 1962 г. (61 г.)
Ръст177 см
ПостНападател
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1981 – 1982
1982 – 1989
1989 – 1990
1990 – 1991
1991 – 1993
1994
1994 – 1995
1995 – 1997
1998
1998 – 2000
2000 – 2001
2001 – 2002
Общо:
България Левски (Карлово)
България Славия
Белгия Кортрейк
Енерги
Швейцария Аарау
Левски (Сф)
Швейцария Ньошател Ксамакс
Швейцария Люцерн
Швейцария Баден
Швейцария Аарау
Швейцария Кикерс Люцерн
Швейцария Блу Стар
26
173
18
18
85
12
30
55
13
28
?
?
458
(10)
(100)
(4)
(2)
(37)
(10)
(24)
(29)
(4)
(6)
(?)
(?)
(226)
Национален отбор
1987 – 1994 България25(5)
Треньор
2002 – 2004
2004 – 2005
2007
2008 – 2009
Швейцария Аарау 21
ПАОК (асистент)
Швейцария Грасхопър (асистент)
България (асистент)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Петър Александров Александров е български футболист, нападател. Роден е в град Карлово, където живеят родителите му, но корените му са от село Борец.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

През 1977 г. започва да тренира футбол в школата на „Левски“ (Карлово) с първи треньор Стефан Генов. После, като войник в Маврудово, Стефан Генов го препоръчва на Атанас Драмов в Асеновец. Тогава асеновградчани са втори в „Б“ група и вървят много добре. Но Петьо така и не попада в Асеновец и играе за отбора на ВВС (Крумово) в селските групи. Вкарва по 5 – 6 гола на мач. Започва кариерата си в „Левски“ (Карлово) – в „Б“ РФГ има 26 мача и 10 гола (през 1981/82). Има 110 гола в „А“ РФГ (за „Славия“ – 100 и за „Левски“ (София) – 10) в 185 мача (в „Славия“ от 1982 до 1989 – 173 и в „Левски“ (София) 1994/пр. - 12). Шампион и носител на купата на страната през 1994 с „Левски“. Бронзов медалист със „Славия“ през 1986 г. Балкански клубен шампион със Славия през 1986 и 1988 г. За Славия има 4 мача за купата на УЕФА. От 1989 до 1991 играе за „Кортрейк“ (Белгия) (1989/90) и „Енерги“ (Котбус, Германия) (1990/91). След това и за швейцарските „ФК Аарау“ (1991/ес.-1993/ес. и 1998/ес.-2000/пр.), „ФК Ньошател Ксамакс“ (1994/95), „ФК Люцерн“ (1995/ес.- 1998/пр.), „Баден“ (2000/пр.), "Кикерс" (2000/01) и „Блу Старс“ (2001/ес.) (общо е вкарал 117 гола). През 1992/93 е шампион на Швейцария с „ФК Аарау“ и е определен за най-добър чужденец в швейцарското първенство, финалист за купата на Швейцария през 1997 с „Люцерн“. Два пъти е голмайстор на Швейцарската Суперлига (1995 – 24 гола за „Ксамакс“ и 1996 – 19 гола за „Люцерн“). Участник на СП-1994, но така и не влиза в игра*. Дебютира като национал на 10 септември 1986 г. срещу Шотландия в Глазгоу – евроквалификация (0:0). За националния отбор е играл 25 мача и е вкарал 5 гола. Мощен нападател и отличен реализатор, като действа еднакво добре с двата крака и с глава. Начело на швейцарския „Кюстиген“. Асистент на Красимир Балъков в „Грасхопърс“. Бил е треньор и на аматьорски отбор в ФК Аарау и помощник-треньор на ПАОК.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]