Пилеа
| Пилеа Πυλαία | |
 Църквата „Свети Илия“ в Пилеа | |
  Пилеа  Пилеа  Пилеа | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Пилеа-Хортач |
| Географска област | Солунско поле |
| Надм. височина | 148 m |
| Население | 22 744 души (2001) |
| Пощенски код | 552 |
| Телефонен код | 2310-30 до 39 |
| Пилеа в Общомедия | |
Пилеа или Капуджилар (на гръцки: Πυλαία, до 1928 Στρέψα, Стрепса,[1] до 1926 Καπουτζήδες, Капудзидес[2]) е град в Гърция, предградие на Солун, в дем Пилеа-Хортач, Егейска Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Пилеа е разположен в югоизточната част на Солун. Има 22 744 жители (2001). Енорийският храм на градчето е „Свети Илия“.
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
През XIX век селото на XX век, Капуджилар е малко селце, числящо се към Солунска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Капуджидес (Kapoudjidés), Солунска епархия, живеят 900 гърци.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Капуджилари (Capoudjilari) е показано като село със 180 домакинства и 790 жители българи.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото брои 1200 жители, всички гърци християни.[5]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Капуджилер (Kapoudjiler) има 1000 жители гърци, като в селото работят две гръцки училища.[6]
Царевна Миладинова пише за Капуджилар:
| „ | Недалече от българския Трансваал в Солун, горе, зад високите баири на север, се намираха селата Киречкьой и Капуджилар. В първото от тези села се говореше тогава, говори се и сега, на хубав български език със старобългарски примеси в говора. Второто от тези две села, почти напълно погърчено още оттогава, бе ханаанът за Солун на грозде.[7] Селянките му носят някакви чудновати и много красиви старобългарски носии.[8] | “ |
Според доклад на Димитриос Сарос от 1906 година Капудзидес (Καπουτζίδες) е гъркогласно село в Солунската митрополия с 1510 жители (668 мъже и 742 жени) с гръцко съзнание. В селото работят 4-класно гръцко училище и детска градина със 198 ученици и 2 учители.[9]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Капуджилар е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[10]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
Капуджилар попада в Гърция вследствие на Междусъюзническата война в 1913 година. В 1926 година е прекръстено на Стрепса, а в 1928 - на Пилеа. В Капуджилар се заселват власи от село Ливада.[11]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Пилеа
Киро Манчев (1891 – ?), македоно-одрински опълченец, Трета рота на Седма кумановска дружина[12]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Официален сайт Архив на оригинала от 2017-10-15 в Wayback Machine.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 33. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 154-155.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 141.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 218-219. (на френски)
- ↑ Миладинова, Алексиева, Царевна. Епоха, земя и хора. София, Издателство на Отечествения фронт, 1985. с. 92.
- ↑ Миладинова, Алексиева, Царевна. Епоха, земя и хора. София, Издателство на Отечествения фронт, 1985. с. 93.
- ↑ Παπαδόπουλος, Στ. Ι. Η κατάσταση της παιδείας το 1906 στην ύπαιθρο του Κάζα Θεσσαλονίκης: (Μια ανέκδοτη έκθεση του Δημητρίου Μ. Σάρρου) // Μακεδονικά XV (8). Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1975. σ. 136 - 137.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 422-423 и 850.
- ↑ Сайт на Дем Пилеа, архив на оригинала от 15 април 2009, https://web.archive.org/web/20090415200758/http://www.pilea.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=22&Itemid=165, посетен на 30 юни 2009
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 422-423.
| ||||||||||||||
