Попставрева афера
| Попставрева афера | |
| — афера — | |
 Съдебният съвет, заседавал по Попставревата афера | |
| Място | Битолско, Османска империя |
|---|---|
| Дата | 1900 г. |
Попставревата афера е провал на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Битоля от 1900 година, при който голяма част от легалните дейци на организацията в града са арестувани, осъдени и интернирани.
Разкритията започват от поп Ставре в Битоля. Според Георги Попхристов поп Ставре отказва да даде поисканите му от организацията 30 лири и предава дееца на организацията на полицията, но според Христо Силянов виновен за разкритията не е поп Ставре – „твърде събуден и умен свещеник“, а синът му, който от лекомислие издал работата на шурея си Таки Чона, турски шпионин близък до главния полицай Саид Ефенди.[1]
В резултат е арестуван Трифун Иванов, който укрива носената разписка за плащането и въпреки това е осъден на 3 години затвор. Няколко дни след това терористът Пецо Георгиев ранява смъртоносно поп Ставре, който обаче продължава да издава тайни на организацията преди да умре. Убити са поп Ставре и Таки Чонал, но въпреки това аферата продължава.[2]
Последователно през август 1900 година са арестувани и осъдени Даме Груев, Петър Попев, Ефрем Ризов, Григор Пенджерков, Никола Кусото, Христо Гавазов, учителите Стефан Илиев и Васил Попдимитров, Гицо Димитров и Трайко Пелтако от Баир махала, Васил Пасков и други 20 души. Мнозина са интернирани по родните си места. Ръководителят на Битолския революционен окръг Даме Груев прекарва две години в битолския затвор преди да бъде заточен в края на май 1902 година в Подрум кале.
От ръководителите на Битолския революционен окръг в града остава само Георги Попхристов, който е подпомаган от учителя Александър Ефтимов[3].
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 111.
- ↑ Тзавелла, Христофор. Спомени на Анастас Лозанчев - член на главния щаб на Илинденското въстание. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2007. ISBN 9789540726366. с. 164.
- ↑ Спомени на Георги Попхристов
| |||||||
