Прабългарски ротацизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Ротацизъм е събирателно наименование на езикови явления, сързани с употребата на съгласния звук r. Във фонетиката означава превръщването на друг съгласен звук в r или превръщането на r в друг съгласен звук, например в z. Понятието е наречено на името на гръцката буква „ро“ (р).

Прабългарският ротацизъм е особеност на булгарските (огурските) тюркски езици, представляваща съвпадение на пратюркското -ŕ- с -r-. Традиционната формулировка на закона гласи, че на прабългарското -r- съответства стандартното тюркско -z-. За обозначаване на това съответствие се използва и терминът зетацизъм.

Пример за това дава следното сравнение:

прабългарски чувашки други тюркски значение
виря вир „вир“ др-тюрк. üze/öze, тур. üzerinde „върху, над“ надигам
верига вăрах „дълъг, бавен“ тур. uzak „далечен, отдалечен“
тат. озак „дълъг, продължителен“, монг. урт „дълъг“
верига
губер kigiz (узб.) килим
хĕр z (тур.), кыз (тат.) дъщеря, момиче
тăххăр dokuz (тур.) девет
саккăр sekiz (тур.) осем
харания хуран общ.тюрк. kazan съд за вода
шавар шур тур. saz „тръстика“, тат. саз „блато“, заета в унг. sár „кал, мръсотия“ вид тръстика, трева по мочурливи места
шаран sazan (тур.) шаран
шуртя сĕр „цедя“ др-тюрк. süz „шуртя“; тур. süzmek „цедя“;
заета в унг. szűr „процежда се“
шуртя, процеждам се

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]