Препинателни знаци

. п; б; р; Пунктуация
	апостроф ( ’ или ' ); дефис (‐); въпросителен знак ( ? ); двоеточие ( : ); запетая ( , ); кавички ( „ “ ); многоточие ( …, ... ); наклонена черта ( / ); скоби (( )), ([ ]), ({ }), (< >); тире ( ‒, –, —, ― ); точка ( . ); точка и запетая ( ; ); удивителен знак ( ! );
Разделяне на думи
	интервали ( ) ( ) ( ); interpunct ( · );
Обща типография
	амперсанд ( & ); вертикална черта ( \|, ¦ ); знакът @ ( @ ); знак за номер ( № ) ; знак за параграф ( § ); долна черта ( _ ); процент и свързани знаци ; ( %, ‰, ‱ ); обратна наклонена черта ( \ ); тилда ( ~ ); звездичка ( * ); обел (÷); обелиск ( † ) ( ‡ ); градус ( ° ) ; прим ( ′ );

Препинателните (пунктуационните) знаци, наречени още знаците на/от/за пунктуацията, са особен вид писмени знакове, част от графичната система на всеки език. Те са графично средство за отразяване на синтактичното и интонационно-смисловото разчленяване на устната реч (говоримия език) при нейното писмено представяне. Основните препинателни знаци в българската писмена система са десет: точка (.), запетая (,), въпросителна (?), удивителна (!), многоточие (…), точка и запетая (;), двоеточие (:), тирета – два вида: дълга чертица (–) и дефис (-), кавички („…”) и скоби – главно кръгли скоби (), но има и квадратни ([ ]), фигурни (къдрави) ({ }), ъглести (< >). По-рядко се използват и ред други знаци, несвързани пряко с разчленяването на устната реч.

Важно е да се знае и да се има предвид (както при писане, така и при проверка, контрол и оценка на написаното), че съществуват както абсолютно задължителни, достатъчно ясно и строго дефинирани правила за употреба на препинателните знаци, така и условия, предпоставки и възможности за избор, отразяващи идеята на автора (на пишещия) за смисъла, съдържанието и за интонационното членение на текста. Успешна творческа употреба на препинателните знаци е възможна само върху основата на пълно овладяване и строго спазване на задължителните пунктуационни правила.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

Речник за правоговор, правопис и пунктуация, С. 1998