Прокопий Лазаридис
| Прокопий Προκόπιος | |
| гръцки духовник и светец | |
 | |
| Роден |
1859 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Религия | Православна църква |
| Учил в | Халкинска семинария |
| Канонизация | |
| Празник | 20 април |
Прокопий (на гръцки: Προκόπιος) е гръцки духовник, митрополит на Вселенската патриаршия, новомъченик, обявен за светец.[1][2][3]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Прокопий е роден в Тиана, Кападокия, в 1859 година. Учи в Халкинската семинария,[2] която завършва в 1889 година.[4] Служи като дякон в Никейската и Никомидийската митрополия.[2]
Архидякон в Мелник[редактиране | редактиране на кода]
Прокопий става архидякон на митрополит Прокопий Мелнишки в Мелнишката епархия.[2][4] През септември 1889 година митрополит Прокопий заминава за участие в Светия синод в Цариград и управлението на епархията е поверено на архидякона. Прокопий, който е способен духовник, бързо печели доверието на мелнишките църковни и училищни настоятели.[4] Спомага за реформата на стария устав на Мелнишката гръцка община, което слага край на партизанските борби в общината.[2] Прокопий изпраща четирима мелничани да учат на Халки.[5] В писмо до Прокопий Петричката гръцка община му благодари за доброто управление и го хвали за отличното владеене на турски език, който той използва, за да се разбира с местното население. Възхвала на управлението на Прокопий Амфиполски има и в писмото на Долноджумайската гръцка община до митрополит Прокопий Мелнишки от 8 март 1890 година.[5]
Прокопий напуска Мелнишката епархия в края на май 1891 година и става проповедник в Ада пазар, Никомидийска епархия, където е ръкоположен за свещеник.[5] По-късно е протосингел на Никейската митрополия. На 3 май 1894 година участва като кандидат в избора на нов митрополит на Литицката епархия, като губи от епископ Василий Дафнуски.
Амфиполски епископ[редактиране | редактиране на кода]
На 13 март 1894 година в храма „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ във Вланга Прокопий е ръкоположен за титулярен амфиполски епископ.[4][2][3] Ръкополагането му е извършено от митрополит Филотей Никомидийски в съслужение с митротолитите Гервасий Халдийски и Леонтий Колонийски.[3] Служи като викарий на Цариградската архиепископия и отговаря за Вланга – Ипсоматия.[2]
В 1898 година Прокопий Амфиполски е изпратен като патриаршески екзарх в Македония, за да омиротвори монашеските братства в манастирите „Света Анастасия Узорешителница“ и „Света Богородица Икосифиниса“.[2][3]
Драчки и филаделфийски митрополит[редактиране | редактиране на кода]
На 5 май 1899 година Прокопий става драчки митрополит в Албания.[4][3] От 10 октомври 1906 година до 16 юни 1911 година е филаделфийски митрополит.[6][3]
Иконийски митрополит[редактиране | редактиране на кода]
На 16 юни 1911 става иконийски митрополит.[7] В Кония Прокопий развива многостранна дейност в църковно, образователно и национално отношение. Младотурците се опитват да организират за православните туркофони турскоправославна църква, която да е независима от Вселенската патриаршия и за целта упражняват силен натиск върху местния клир да се отцепи от Патриаршията. Прокопий Иконийски развива широка кампания срещу тези опити и отцепника Евтим Карахисаридис и затова е арестуван и затворен в Кесария.[2][1][4]
Умира в затвора на Лазаровден, 20 април 1923 година,[7] вероятно от отравяне.[2]
В 1992 година Прокопий е канонизиран от Църквата на Гърция заедно с новомъчениците епископи Хрисостом Смирненски, Григорий Кидонийски, Амвросий Мосхонисийски, Евтимий Зиленски и клириците и миряните, изклани в Малоазийската катастрофа. Паметта им се тачи през септември, в неделята преди Кръстовден.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Βίος Αγίου: Άγιος Χρυσόστομος Σμύρνης και οι συν αυτώ Άγιοι Αρχιερείς Γρηγόριος Κυδωνιών, Αμβρόσιος Μοσχονησίων, Προκόπιος Ικονίου, Ευθύμιος Ζήλων καθώς και οι κληρικοί και λαϊκοί που σφαγιάσθηκαν κατά την Μικρασιατική Καταστροφή // Ορθόδοξος Συναξαριστής. Посетен на 6 май 2017.
- ↑ а б в г д е ж з и к Οι Άγιοι Μικρασιάτες Νεομάρτυρες // Ένωση Μικρασιατών Φοιτητών, 29 август 2013. Посетен на 16 май 2017.
- ↑ а б в г д е Ο Σεβασμιώτατος Μητροπολίτης Ικονίου κυρός Προκόπιος. (1859-1923) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 20 септември 2017.
- ↑ а б в г д е Μπάκας, Ιωάννης Θ. Ο Ελληνισμός και η μητροπολιτική περιφέρεια Μελένικου 1850 - 1912. Θεσσαλονίκη, ∆ιδακτορική διατριβή υποβληθείσα στο Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας του Α. Π. Θ., 2003. σ. 87. Посетен на 6 май 2017.
- ↑ а б в Μπάκας, Ιωάννης Θ. Ο Ελληνισμός και η μητροπολιτική περιφέρεια Μελένικου 1850 - 1912. Θεσσαλονίκη, ∆ιδακτορική διατριβή υποβληθείσα στο Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας του Α. Π. Θ., 2003. σ. 88. Посетен на 6 май 2017.
- ↑ Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 март 2009. ISBN 978-1434458766. с. 90. Посетен на 13 септември 2014.
- ↑ а б Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 март 2009. ISBN 978-1434458766. с. 100. Посетен на 14 септември 2014.
| Яков | → | амфиполски епископ (13 март 1894 – 5 май 1899) |
→ | Евгений |
| Висарион | → | драчки митрополит (5 май 1899 – 10 октомври 1906) |
→ | Йоан |
| Леонтий | → | филаделфийски митрополит (10 октомври 1906 – 16 юни 1911) |
→ | Лука |
| Атанасий | → | иконийски митрополит (16 юни 1911 – 31 март 1923) |
→ | Яков |
