Протопопинци (община Цариброд)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Протопопинци.
| Протопопинци Протопопинци/Protopopinci | |
  Протопопинци | |
| Страна |  Сърбия |
|---|---|
| Окръг | Пиротски окръг |
| Община | Цариброд |
| Надм. височина | 710 m |
| Население | 45 души (2011) |
| Демоним | пъртопопинчани |
| Телефонен код | 010 |
Протопопинци (вариант Пъртопопинци, на сръбски: Протопопинци или Protopopinci) е село в Западните покрайнини, община Цариброд, Пиротски окръг, Сърбия.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Протопопинци се намира в района, известен като Забърдие (Забърге), на 13 километра североизточно от Цариброд (Димитровград). Основните махали на селото са Сред село, Жъмбина мала, Йоцина мала, Митина мала и Джорджина мала.
История[редактиране | редактиране на кода]
Протопопинци се споменава в османо-турски документи от втората половина на 16 век. По това време то е част от казата Шехиркьой (Пирот). В джелепкешански регистър на Пиротски кадилък от 1581 година като джелепи са отбелязани жителите на Претопопинце Йово Пеин, Дойке Коин, Нешо Джурин и Ставче, които имат задължението да предадат на държавата общо 120 овце.[1]
По време на сръбската окупация през първата половина на 1878 година спада към Височкия срез на Пиротски окръг. В Княжество България селото е включено в Царибродска околия, Трънски окръг и е част от община Смиловци.
До 1905 година учениците от селото се обучават в училището в съседното Смиловци, след което в новооткритото пъртопопинско училище, което до 30-те години на ХХ век се помещава в къщи на местни жители – на Перча Жъмбин, на Тодор Йоцин, на Стойчини и на Раца Спасенов.[2]
От ноември 1920 година до април 1941 година и от 1944 година Протопопинци е в състава на Сърбия (Кралство на сърби, хървати и словенци, Югославия).
През 1976 година е каптиран карстов извор край Протопопинци, който захранва с питейна вода освен самото село и други селища в района - Смиловци, Одоровци, Гуленовци, Радейна и Цариброд.[3]
Население[редактиране | редактиране на кода]
Населението на Протопопинци е предимно българско. Според преброяванията то се разпределя по следния начин:
- 1888 г. - 330 д. (179 мъже и 151 жени)[4]
- 1900 г. – 310 д.
- 1905 г. – 346 д.
- 1921 г. – 430 д.
- 1948 г. – 500 д.
- 1953 г. – 470 д.
- 1961 г. – 377 д.
- 1971 г. – 269 д.
- 1981 г. – 163 д.
- 1991 г. – 89 д.
- 2002 г. – 55 д.
- 2011 г. – 45 д.
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
- Църква „Св. Георги“. Патронен празник на селото е Свети Никола Летни и Свети Георги (Джурджевдън).
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Благой Димитров (1931 -), български писател
- Детко Петров (1936 - 1990), български писател
- Душан Донков (1934), художник
- Симеон Васов (1943), лекар-психиатър, писател,[5] кмет на Цариброд
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Катић, Татјана, Амедоски Драгана. Попис џелепа Пиротског кадилука из 1581. године, Мешовита грађа. MISCELLANEA, vol. XXXIII, НОВА СЕРИЈА Kњ. XXXIII, Београд 2012, с. 147., архив на оригинала от 10 май 2017, https://web.archive.org/web/20170510113455/http://www.iib.ac.rs/docs/MiscellaneaNS33%282012%29.pdf, посетен на 18 март 2017
- ↑ Анреева, Цветанка. Селата в Забърдието – някога и сега. Пъртопопинци // Братство, година ХХХVІІІ, брой 1651/52, 5 септември 1997, с. 14.
- ↑ Ристић, Косовка. Димитровград и његова брдско-планинска околина, Београд 1985, с. 23.
- ↑ Резултати от преброявание на населението в Северна и Южна България на 1 януари 1888: Кн. ХХ: Окръг Трънский, София 1888, с. 16 - 17., архив на оригинала от 6 април 2016, https://web.archive.org/web/20160406132403/http://statlib.nsi.bg:8181/bg/lister.php?iid=DO-010000054&page=16, посетен на 24 юни 2016
- ↑ Покрайнините на сърцето. Литературна антология. Съставител Благой Димитров, София 1997, с. 299-301, 410.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Николова, Весна. Микротопонимията в Забърдието, сп. Мост, бр. 166-167, Ниш 2001, с.193-194
- Чирич, Йован. Селища в Димитровградски край, ч.III, сп. Мост, бр. 82, Ниш 1983
| ||||||||||||||||||||||||
