Пряка демокрация

Основни форми на управление
Списък на форми на управление
Източник на властта Демокрация (управление от мнозина) Пряка Либерална Представителна Социална Социалистическа Други Олигархия (управление от малцина) Аристокрация Геронтокрация Клептокрация Меритокрация Плутокрация Технокрация Теокрация Автокрация (управление от един) Деспотизъм Диктатура Военна диктатура Тирания Анархизъм (липса на управление) Анархия Без държава
Идеология на властта Монархическа Републиканска (социално-политически идеологии) Абсолютна монархия Конституционна монархия Директория Легизъм Парламентарна република Президентска република Полупрезидентска република Социалистическа държава Авторитарна Либертарианска (социално-икономически идеологии) Анархизъм Колониализъм Комунизъм Деспотизъм Дистрибутизъм Фашизъм Феодализъм Социализъм Тоталитаризъм Трибализъм Религиозна Светска Държавна религия Светска държава Глобална Локална (гео-културни идеологии) Град-държава Междуправителствена организация Национална държава Световно правителство Национализъм Интернационализъм Глобализъм
Структура на властта Унитаризъм Унитарна държава Империя Княжество Клиентска държава Асоциирана държава Зависима територия Доминион Протекторат Марионетна държава Сателитна държава Васална държава Вицекралство Федерализъм Конфедерация Федерация Наддържавност Международни отношения Велика сила Административна единица

Пряката, наричана още директна демокрация, е форма на демокрация, в която народът взима политическите решения директно. По този начин тя се различава съществено от повечето представителни демокрации.

Прякото осъществяване на властта от народа може да бъде в общонационален/общонароден и местен мащаб, различни форми за приемане на решения от самото население от обществен и местен характер (например участие в бюджетирането).

В зависимост от степента на употреба, пряката демокрация може да доведе до приемане на управленски решения, изготвяне на закони, директно избиране или отзоваване на длъжностни лица и издаване на съдебни решения. Много страни, които са представителни демокрации, позволяват използването само на три ограничени лоста за пряка демокрация: референдум, гражданска инициатива (петиция за референдум) и отзоваване. В Швейцария решенията, взети от населението чрез референдуми (т.е. с пряка демокрация), категорично се налагат над решенията, взети от политическите партии (т.е. с представителна демокрация).

Термин и принципи

Гласуване на пряко-демократичната асамблея в град Гларус на 7 май 2006 г. в Швейцария.

Принципи на пряката демокрация:

1. Политическо равенство – гражданите участват наравно в диалозите и в решенията.
2. Отстранимост – при пряко-демократичните структури участниците, които поемат отговорности често трябва да бъдат отстранявани и редувани. Това означава, че задачите трябва да се разпределят по ротационен начин. Така се избягват неофициалните лидери, бюрокрацията и дисхармонията между говорене и действие.
3. Достъп до знание и информация – гражданите, които имат право да решават, би следвало да се информират и образоват свободно. Това ще им помогне да правят сигурни и колективни стъпки и избори.
4. Автономията на пряко-демократичния процес – пряката демокрация не е режим, който създава перманентни институции, а непрекъснат процес, непрекъсната възможност за участниците да изграждат техни институции и закони. Хората, в този случай, са свободни да откриват нови начини на създаване и организиране на техния социален живот, на самоуправление. Те експериментират продължително със структурите, които използват и тяхната гъвкавост, така че да могат да ги променят, когато им се наложи. Така че, говорим за разнообразие от версии, които социалния живот може да приеме, в зависимост от района, специфичните обстоятелства, опитът, който придобиват и новите ценности и значения, които се появяват.
5. Взимане на решения – решенията могат да бъдат вземани с консенсус, с единодушие или с мнозинство според желанието на участниците (така че, не съществува една готова рецепта, която трябва да бъде следвана).
6. Представителство и посредничество – пряката (незабавна, директна) демокрация изключва посредничеството между обществото и институциите. Представителството, каквото го познаваме днес е също премахнато, не само защото е посредник в начина, по който решаваме задачите си, но и защото решенията трябва да бъдат изпълнени от всички. Така че, имаме две значения на думата „пряка“ : незабавността на вземане на решенията без посредници (начина) и незабавността на постигането им без бюрократични структури по средата (действието).
7. Участие в решенията според степента, от която си повлиян от тях – това е единственият критерий, според който някой може да разбере нивото на своето участие в решение. Всички, които са повлияни от решенията трябва да имат правото да им придават форма.
8. Съществуването на много местни асамблеи (в квартали, общини, работни места, училища и т.н.), които комуникират помежду си, е основата на пряката демокрация. Участието в тези асамблеи не е задължително, но трябва да бъде колкото се може по-отговорно и по-редовно. Комуникацията между местни асамблеи създава хоризонтална (не-йерархична) мрежа, която служи да координира необходимите тези и действия.

Пряка и непряка демокрация

Пряката демокрация се отличава от „представителната демокрация“ – осъществява властта чрез избраните от народа представителни органи. В политическата история се срещат ситуации за използване институции на непосредствена демокрация във вреда на представителната и обратно. Примери от българската история са референдумът за премахването на монархията през 1946 г. и този за приемането на т.нар. „Тодорживковска конституция“ през 1971 г.

Значение на думата „представител“ в пряката демокрация:

• Представителят трябва да изрази мнението на групата, която го е упълномощила. Той има определена мисия и след нея той трябва да напусне позицията си, заради принципа на отстранимост.
• Няма право да решава вместо упълномощилите го, а само да пренася мнението им.

Пряката демокрация в други страни

Най-старата известна пряка демокрация се е практикувала в античността в Атина и е известна днес под името „Атинска демокрация“.

Прякото (непосредственото) народовластие е изходяща от принципа за самостоятелните решения на хората по своите проблеми, без каквато и да било подкрепа на държавно-представените институции.

Единствената страна в днешно време, която се управлява в решаваща степен чрез пряка демокрация, е Швейцария. Това става не само чрез общински събрания на имащите право на глас, а най-вече чрез референдуми на общинско, кантонално и федерално ниво (с бюлетини, по пощата или вече и електронни), инициирани от самите граждани, като няма никакви ограничения за темите и въпросите, които те уреждат. При това гражданският вот дефинитивно веднага се приема за закон, независимо от позицията на избираемите политици – тяхната роля е само да прилагат и изпълняват това, което гражданите са наложили чрез своя вот.

Литература и източници

• Манфред Г. Шмидт: Теории на Демокрациата (на немски Demokratietheorien), издателство Leske-Budrich, Опладен, 2006, ISBN 3-8100-2635-2
• Constanze Stelzenmüller: Пряка демокрация в САЩ (Direkte Demokratie in den Vereinigten Staaten von Amerika). издателство Nomos, Baden-Baden 1994, ISBN 3-7890-3438-X
• Федерална централа за политическо обучение (Bundeszentrale für politische Bildung): Пряка демокрация. В Aus Politik und Zeitgeschichte. 6. март 2006, (PDF; 1,1 MB)
• Петьо Цеков – „Пряката демокрация: Преглед на историята и практиките“ / София, Сдружение Болкан Асист, 2005 – 80 с.; 21 см., Сист. No: 2647
• Корнелиус Касториадис „Демокрация, демокрация…“ Блог за пряка демокрация
• Корнелиус Касториадис „Пряка демокрация“ Блог за пряка демокрация

Външни препратки

• Памфлет за Пряка демокрация (Акива Орр)
• Пряка демокрация Архив на оригинала от 2009-01-24 в Wayback Machine. at the Open Directory Project
• „Пряка демокрация – факти и аргументи относно въвеждането на инициатива и референдум“[1]

Мултимедия

• Видео: Пряка Демокрация