Първа българска легия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Първа българска легия
Информация
Въстаници от Първа българска легия в Кладово

Първата българска легия е военен отряд, сформиран в Белград от български доброволци по време на сръбско-турския конфликт от 1862 година. Според замисъла на своя организатор Георги Раковски, отрядът трябва да вдигне на въстание българите в Османската империя. На практика легията участва в боевете за Белградската крепост, но никога не навлиза в османска територия. След тримесечно съществуване, тя е разпусната от сръбското правителство под натиска на Великите сили.[1]

Освен Раковски, в Първата българска легия вземат участие и трупат опит редица видни български националреволюционери, в т. ч. и бъдещият създател на Вътрешната революционна организация Васил Левски.[2]

Замисъл[редактиране | редактиране на кода]

Съгласно плана за освобождение на България, оформен окончателно в края на 1861 година, освободителното въстание на българите от двете страни на Стара планина трябва да започне с нахлуването на полк отборни бойци от сръбска в османска територия през Княжевац до Търново.[3] Поради недостига на финанси и липсата на собствена база на българските революционери, изпълнението на намеренията им зависи изцяло от княз Михаил Обренович. Планът на сръбските власти е да използват Раковски и доброволците му за прогонване на османските гарнизони от сръбска територия.[4]

Възникване и дейност[редактиране | редактиране на кода]

Паметник на Първата българска легия с образите на Георги Раковски и Васил Левски в парка Ташмайдан в Белград, Сърбия

С помощта на сътрудниците си в Цариград (Стоил Балкански, Стоян Буйнов и други), Раковски започва агитация и събиране на средства още през септември същата година.[5] На призива му откликват както емигранти, така и революционери от самата България. Към юни 1862 година в Белград се събират между 80 и 95[6], а по някои данни – до 600 доброволци[2].

Отрядът получава названието „легия“ в началото на юни 1862 година, когато взема участие във въоръжените стълкновения с турците при Варош капия и Видин капия в Белград. Впоследствие отбранява участък от сръбските позиции в града[7], а част от българските доброволци е изпратена в Крагуевац начело с Ильо Марков [8]. Провалът на Хаджиставревата буна обаче пресича плановете за въстание в България.[9] Кражба на събраните средства и неуспешните преговори за финансиране от българските общности в Браила и Виена оставят легията с много малко оръжие и я принуждават да мине на сръбска държавна издръжка в края на август. Поставено под английски и руски натиск, в началото на септември правителството на Илия Гарашанин разпуска легията като условие за помирение с Османската империя.[10]

По-видни участници[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Трайков, Веселин. Георги Стойков Раковски. Биография. София, Издателство на Българската академия на науките, 1974. с. 245-255.
  2. ↑ а б Стоянов, Иван. История на Българското възраждане. Велико Търново, Издателство „Абагар“, 1999. Борбите на българския народ срещу османското владичество през 50-60-те години на XIX век (посетен на 21.09.2013)
  3. ↑ Трайков 1974, стр. 232-237
  4. ↑ Трайков 1974, стр. 247-248
  5. ↑ Трайков 1974, стр. 227-231
  6. ↑ Трайков 1974, стр. 239
  7. ↑ Трайков 1974, стр. 245-250
  8. ↑ Енциклопедия „България“. Том 5. София, Издателство на Българската академия на науките, 1986, стр. 589
  9. ↑ Трайков 1974, стр. 249
  10. ↑ Трайков 1974, стр. 254-255
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Първа_българска_легия&oldid=12177508“.