През 1926 се провежда 3-ия сезон на Държавното първенство по футбол на България. В първенството участват победителите от отделните окръжни спортни области на страната. Играе се по системата на директни елиминации в един мач. При равенство се назначава допълнително време, а при ново равенство - мачът се преиграва на следващия ден на същото място. Финалът се провежда в София. На победителя се връчва и Царската купа.
Преиграването на финала трябва да се проведе на следващия ден – 23 август 1926 г., но реферът Георги Григоров (основател на Славия) не се явява. Съгласно действащия тогава правилник, капитаните на двата отбора Стефан Чумпалов (Славия) и Егон Терцета (Владислав) трябва да определят със споразумение по между си негов заместник. До съгласие обаче не се стига и мачът не се провежда. Два дни по-късно БНСФ присъжда служебна загуба на Владислав и обявява Славия за държавен първенец. От Владислав обаче оспорват това решение пред Арбитражния съд, който го отменя. На 5 декември по време на 4-тия федерален конгрес в Бургас е взето решение да се проведе нов финал. Насрочена е датата 26 декември 1926 г. Двата отбора са съгласни, но Софийската окръжна спортна област забранява на Славия да играе. БНСФ насрочва нова дата на финала – 7 април 1927 г.
На определената дата и час за преиграването на финала на терена на игрище „Левски“ се явява само отборът на Владислав. След изтичането на определеното от правилника време, съдията Фридрих Клюд обявява варненци за победители със служебен резултат 3:0.
