Първичноопашати

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Първичноопашати
Класификация
царство:Животни (Animalia)
подцарство:Същински многоклетъчни (Eumetazoa)
(без ранг):Двустранно симетрични (Bilateria)
инфрацарство:Първичноустни (Protostomia)
тип:Членестоноги (Arthropoda)
подтип:Шестокраки (Hexapoda)
клас:Първичноопашати (Protura)
Научно наименование
F.Silvestri, 1907
Първичноопашати в Общомедия
[ редактиране ]

Protura или първичноопашати (от гр.: proto — „първичен“ и ura — „опашка“) са дребни (0,5 — 2 mm), примитивни членестоноги, от подтип шестокраки, обитаващи предимно почвата. Първичноопашатите нямат очи и антенки, нито крила. Сетивни функции изпълнява първата двойка леко издължени крачка. Пигментацията е слаба или липсва такава.

Първичноопашатите са открити сравнително късно — през 1907 г. от Филипо Силвестри който описва вида Acerentomon doderoi и го поставя в нов разред Protura на насекомите. Поради множеството разлики с насекомите, днес Protura са отделени от тях в собствен клас. Описаните до днес видове наброяват повече от 780.[1] Разпространени са по цялата Земя с изключение на полярните области и вечноснежните части на планините.[2]

Морфология[редактиране | редактиране на кода]

Acerentomon doderoi, гръбна и коремна страна. Дължина 1,2 mm.

Тялото на тези животни има обособени три дяла (тагми) – глава, гърди и коремче.

Глава[редактиране | редактиране на кода]

Главата е конусовидна с ентогнатен устен апарат (вмъкнат в главовата капсула) и двойка псевдоочи с неясна функция. Псевдоочите вероятно са хомоложни на постантенния орган на вилоскачките.

Гърди[редактиране | редактиране на кода]

Гърдите са съставени от три сегмента, всеки с по една двойка крака. Краката имат пет членчета и завършват с единично нокътче. Първата двойка крака са с удължени стъпала, покрити са с множество сенсили и обикновено се носят издадени напред и над главата. Така протурите обикновено използват само задните две двойки крака за придвижване, но когато е необходимо (например при изкачване), използват и предните.[3] Видовете от разред Eosentomata (с изключение на род Styletoentomon) и тези от род Sinentomon (разред Sinentomata) имат две двойки дихалца на последните два сегмента на гърдите и са свързани с трахейна система.[3]

Коремче[редактиране | редактиране на кода]

Възрастната протура има 12-членно коремче. Според някои автори последното членче е всъщност телсон.[3] Ларвата има 8 членчета (плюс телсон) и се развива анаморфно като след всяко линеене се добавя едно членче пред телсона. Фактът че при анаморфозата членчетата се добавят преди телсона, а не след него, подкрепя тезата че той не е истинско членче. Първите три членчета имат рудиментарни крачка наречени стилуси.

Биология[редактиране | редактиране на кода]

Малко се знае за биологията на първичноопашатите заради малките им размери затрудняващи наблюдаването им и заради липсата на икономически интерес който да стимулира проучванията. Знае се че повечето от тях обитават горните слоеве на почвата, но някои могат да достигнат до 25 см. дълбочина.[4] В горския хумус гъстотата им може да достигне 90 000 индивида на квадратен метър.[3] Лабораторно е показано че се хранят с мицела на микоризни гъби, мъртви акари и гъби на прах.[3][5]

Семейства[редактиране | редактиране на кода]

Разредът включва следните семейства:

Латински речник на използваните термини[редактиране | редактиране на кода]

  • глава – cephalon
  • гърди – thorax
  • дихалце – spiraculum, pl. -ula
  • коремче – abdomen
  • псевдооко – pseudooculus, pl. -uli
  • сенсила – sensillum. pl. sensilla
  • стъпало – tarsus, pl. tarsi
  • четинка – seta, pl. setae

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. 100 years of research on the Protura: many secrets still retained // Soil Organisms 83 (3). 2011. с. 309–334. Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 27 юни 2014.
  2. Andrzej Szeptycki. Catalogue of the World Protura // 2007. Архивиран от оригинала на 2012-02-10. Посетен на 2014-06-28.
  3. а б в г д Encyclopedia of Insects. 2. Elsevier, 2009. ISBN 978-0-12-374144-8. с. 855-858.
  4. Grzimek's Animal Encyclopedia, vol. 3 - Insects. 2. 2003. ISBN 0-7876-5779-4. с. 93-98.
  5. Christopher Tipping. Proturans // Флоридски университет, 2004.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]