Пътен транспорт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пътнически транспорт
Товарен транспорт
„Първият път в САЩ с макадам“, картина от 1823 г.

Пътен транспорт означава транспорт по сухопътни безрелсови пътища или изобщо твърда наземна повърхност.

Служи основно за превоз на пътници и товари, като съответно според предназначението си бива пътнически, товарен, комбиниран транспорт.

Транспортни пътища[редактиране | редактиране на кода]

За движение на безрелсови видове превозни средства е достатъчна всякаква равна твърда повърхност. При често движение пътищата се образуват сами, но качеството им обикновено е неустойчиво и неподходящо за безопасно пътуване с висока скорост.

За да се осигури бързо придвижване на войските (както и за други държавни нужди), като се преодолее задържането им заради разкалени пътища още в Древността (например в Персийската империя) започват да строят пътища с устойчива твърда настилка. Древноримските пътища вече се правят различно според тяхното предназначение и важност. По времето на Арабския халифат в Багдад улиците са с пътна настилка от чакъл, залят с катран[1]. Шотландският инженер Джон Макадам (John McAdam) разработва и въвежда (ок. 1820) опростен метод за пътна настилка с чакъл, наречена на него „макадам“[2].

В днешно време централно място в него заема автомобилният транспорт (тоест превоз с автомобили), който изисква пътища с високо качество. В съвремието повечето от пътищата специално се строят, като се покриват с асфалт, бетон или друг подходящ материал.

Превозни средства[редактиране | редактиране на кода]

Видовете превозни средства, участващи в транспорта, според способа им на задвижване могат да бъдат:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Road Transportation – A History and How We Use it Today // American Auto Move, 30 август 2012. Архивиран от оригинала на 2013-09-09. Посетен на 12 септември 2012.
  2. Craig, David, "The Colossus of Roads", Palimpsest (Strum.co.uk)