Радишани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за селото в Скопско, Северна Македония. За бившето село в Драмско, Гърция вижте Радишани (Драмско).

Радишани
Радишани
— село —
Поглед на дял от Радишани от запад
Поглед на дял от Радишани от запад
Страна Северна Македония
РегионСкопски
ОбщинаБутел
Географска областЦърногория
Надм. височина361 m
Население9123 души (2002)
Пощенски код1010
МПС кодSK
Радишани в Общомедия
Реката Серава в местността Лопушани, в непосредната близина на Радишани

Радѝшани (на македонска литературна норма: Радишани) е село в община Бутел на Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Църногория, северно от столицата Скопие в подножието на планината Скопска Църна гора. През центъра на Радишани минава река Серава. Селото е на практика квартал на Скопие.

История[редактиране | редактиране на кода]

Съседните църкви в северния край на селото „Свети Никола“ и „Свети Георги“ са от XVI век.[1] В края на XIX Радишани е българско село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Радишани живеят 140 българи християни и 50 арнаути мохамедани.[2]

В началото на XX век цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Радишани има 120 българи екзархисти.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Радишани е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[4]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Радишане (Radišane) като село с неясен етнически състав.[5]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Радишани като смесено българо-албанско село.[6]

Националност Преброяване 1994 Преброяване 2002[7]
македонци 6680 8084
албанци 129 200
турци 25 35
роми 114 160
власи 50 52
сърби 360 363
бошняци 0 49
други 221 180
всичко 7579 9123

Радишани днес[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Наум“ на главната улица на Радишани

Радишани има основно училище „Ацо Шопов“ и детска градина. На главната улица е разположена църквата „Свети Наум“, в която са погребани архиепископите на Македонската православна църква Гаврил и Михаил.[8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Црковната традиција во Скопје и Скопско от IV век до денес (2- дел) // Премин Портал. Посетен на 8 април 2014 г.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 206.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 116-117. (на френски)
  4. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 873.
  5. Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
  6. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 10 октомври 2007 
  8. Св. Наум Охридски чудотворец во Радишани се уште во изградба