Разпъване на Исус

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Разпъване на Исус
Екзекуция
МястоЙерусалим, Римска империя
ДатаОколо 33 г.
Разпъване на Исус в Общомедия

Разпъването на Иисус е екзекуцията на основоположника на християнството Иисус Христос чрез разпъване на кръст, изпълнена около 33 година в Йерусалим.

Той е осъден на смърт от римския управител Пилат Понтийски по обвинения, че е подбуждал към бунт срещу римското управление, като обвинението е активно поддържано от водачите на местната еврейска общност. Разпъването на Христос играе централна роля в християнското богословие и е тясно свързано с християнските доктрини за спасението и изкуплението.

Описание в Библията[редактиране | редактиране на кода]

Евангелие Описание
От Матея
(Библия: Матей 27:33 – 50[1]

33. И като стигнаха на мястото, наричано Голгота, което значи: лобно място, 34. дадоха Му да пие оцет, смесен с жлъчка; но Той вкуси и не иска да пие. 35. А след като Го разпнаха, разделиха дрехите Му, хвърляйки жребие; за да се изпълни реченото от пророка: „разделиха дрехите Ми помежду си и за облеклото Ми хвърлиха жребие“; 36. и седяха, та Го пазеха там; 37. и туриха над главата Му надпис, който показваше вината Му: Този е Иисус, Царят Иудейски. 38. Тогава бидоха разпнати с Него двама разбойници: единият отдясно, а другият отляво. 39. А минувачите Го хулеха, като клатеха глава 40. и думаха: Ти, Който разрушаваш храма, и в три дни го съзиждаш, спаси Себе Си! Ако си Син Божий, слез от кръста! 41. Също и първосвещениците заедно с книжниците и стареите и фарисеите се присмиваха и думаха: 42. други спаси, а Себе Си не може да спаси. Ако Той е Цар Израилев, нека сега слезе от кръста, и ще повярваме в Него; 43. надяваше се на Бога, нека сега Го избави, ако Му е угоден; понеже бе казал: Син Божий съм. 44. Също Го хулеха и разбойниците, разпнати с него. 45. А от шестия час настана тъмнина по цялата земя до деветия час; 46. а около деветия час Иисус извика с висок глас: Или! Или! лама савахтани? сиреч, Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме оставил? 47. Някои от стоещите там, като чуха, казваха: Той вика Илия. 48. И веднага един от тях се затече, взе гъба, натопи я в оцет и, като я надяна на тръст, даваше Му да пие; 49. другите пък думаха: чакай, да видим, дали ще дойде Илия да Го избави. 50. А Иисус, като извика пак с висок глас, изпусна дух.

От Марко
(Библия: Марко 15:22 – 37)[2]

22. Заведоха Го на мястото Голгота, което значи: лобно място. 23. И даваха Му да пие вино със смирна, ала Той не прие. 24. Ония, които Го разпнаха, разделиха дрехите Му, хвърляйки жребие, кой какво да вземе. 25. Беше третият час, и Го разпнаха. 26. Имаше надпис за вината Му: Цар Иудейски. 27. С Него разпнаха двама разбойници, единия отдясно Нему, а другия отляво. 28. И се сбъдна Писанието, което казва: „и към беззаконници бе причислен“. 29. Минувачите Го хулеха, като клатеха глава и думаха: уа! Ти, Който разрушаваш храма, и в три дни го съзиждаш, 30. спаси Себе Си и слез от кръста! 31. Също и първосвещениците с книжниците се присмиваха и думаха помежду си: други спасяваше, а Себе Си не може да спаси. 32. Христос, Царят Израилев, нека слезе сега от кръста, та да видим и повярваме. Хулеха Го и разпнатите с Него. 33. А на шестия час настана тъмнина по цялата земя до деветия час. 34. А на деветия час Иисус извика с висок глас: Елои, Елои, лама савахтани? което значи: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил? 35. Някои от стоещите там, като чуха, казваха: ето, вика Илия. 36. А един се затече, натопи гъба в оцет и, като я надяна на тръст, даваше Му да пие, думайки: почакайте да видим, дали ще дойде Илия да Го снеме. 37. А Иисус, като издаде висок глас, издъхна.

От Лука
(Библия: Лука 23:33 – 46)[3]

33. И когато отидоха на мястото, наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците, единия отдясно, а другия отляво. 34. А Иисус говореше: Отче! прости им, понеже не знаят, що правят. И като деляха дрехите Му, хвърлиха жребие. 35. А народът стоеше и гледаше. Подгавряха се заедно с народа и началниците, казвайки: други спаси, нека спаси и Себе Си, ако Този е Христос, избраникът Божий. 36. Също и войниците се подиграваха с Него, като се приближаваха и Му поднасяха оцет, 37. и казваха: ако си Ти Иудейският Цар, спаси се Сам. 38. И над Него имаше надпис, написан на гръцки, латински и еврейски: Този е Царят Иудейски. 39. Един от увисналите на кръста злодейци Го хулеше и казваше: ако си Ти Христос, спаси Себе Си и нас. 40. А другият, като заговори, мъмреше тогова и казваше: та и от Бога ли се не боиш ти, когато и сам си осъден на същото? 41. А ние сме осъдени справедливо, защото получаваме заслуженото според делата си; но Тоя нищо лошо не е сторил. 42. И казваше на Иисуса: спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си! 43. И отговори му Иисус: истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая. 44. Беше вече около шестия час, и настана мрак по цялата земя до деветия час; 45. и потъмня слънцето, и храмовата завеса се раздра през средата. 46. Иисус, като извика с висок глас, рече: Отче! в Твоите ръце предавам духа Си. И това като каза, издъхна.

От Йоан
(Библия: Йоан 19:17 – 30)[4]

17. И носейки кръста Си, Той излезе на мястото, наречено Лобно, по еврейски Голгота; 18. там Го разпнаха, и с Него други двама, от едната и от другата страна, а посред – Иисуса. 19. А Пилат написа и надпис, и го постави на кръста. Написано беше: Иисус Назорей, Цар Иудейски. 20. Тоя надпис четоха мнозина от иудеите, понеже беше близо до града мястото, дето Иисус бе разпнат, и написаното бе по еврейски, гръцки и латински. 21. А първосвещениците иудейски казваха на Пилата: недей писа: Цар Иудейски, но че Той каза: Цар Иудейски съм. 22. Пилат отговори: каквото писах, писах. 23. Войниците пък, като разпнаха Иисуса, взеха дрехите Му (и ги разделиха на четири дяла, по един дял на всеки войник) и хитона. Хитонът не беше шит, а изтъкан цял от горе до долу. 24. Тогава рекоха си един другиму: да го не раздираме, а да хвърлим за него жребие, чий да бъде; за да се сбъдне реченото в Писанието: „разделиха дрехите Ми помежду си и за одеждата Ми хвърлиха жребие“. Тъй направиха войниците. 25. При кръста Иисусов стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова, и Мария Магдалина. 26. А Иисус, като видя майка Си и стоещия там ученик, когото обичаше, казва на майка Си: жено, ето син ти! 27. После казва на ученика: ето майка ти! И от оня час ученикът я прибра при себе си. 28. След това Иисус, като знаеше, че всичко вече е свършено, за да се сбъдне Писанието, казва: жеден съм. 29. Там имаше съсъд, пълен с оцет. Войниците напоиха гъба с оцет, надянаха я на исопова тръст и поднесоха на устата Му. 30. А когато Иисус вкуси от оцета, рече: свърши се! И като наведе глава, предаде дух.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Библия, изд.на Св. Синод на Българската църква, 1992 г., стр.1231
  2. Библия, изд.на Св. Синод на Българската църква, 1992 г., стр.1254
  3. Библия, изд.на Св. Синод на Българската църква, 1992 г., стр.1294
  4. Библия, изд.на Св. Синод на Българската църква, 1992 г., стр.1304