Редица

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Изброяване на краен или безкраен брой числа в точно определен ред се нарича числова редица. Отделните числа, от които се състои редицата, се наричат нейни членове. Когато членовете не са числа, а елементи на предварително избрано множество, става дума просто за редица.

Редиците могат да бъдат крайни или безкрайни.

В информатиката вместо крайна редица често се използва терминът (едномерен масив) или вектор.

Формална дефиниция[редактиране | редактиране на кода]

Редица е изображение от вида

,

където

,

a е произволно множество. Редицата се нарича безкрайна ако .

Примери[редактиране | редактиране на кода]

  • Пример за крайна редица е поредицата от номерата на къщите на дадена улица.
  • Редицата от прости числа е една от най-известните нетривиални безкрайни числови редици:
  • Крайна нарастваща числова редица от квадратите на първите 50 цели числа (редица A000290 в ИЕЧР): [1]
0, 1, 4, 9, 16, 25, 36, 49, 64, 81, 100, 121, 144, 169, 196, 225, 256, 289, 324, 361, 400, 441, 484, 529, 576, 625, 676, 729, 784, 841, 900, 961, 1024, 1089, 1156, 1225, 1296, 1369, 1444, 1521, 1600, 1681, 1764, 1849, 1936, 2025, 2116 , 2209, 2304, 2401, 2500.

Всеки член на редицата се определя по формулата , n=0÷50. Ако n=0÷, редицата е безкрайна:

  • Безкрайна нарастваща числова редица от вида :
  • Безкрайна намаляваща числова редица от вида :

а верижната дроб на числото вече е безкрайна, непериодична и изглежда така: .

Последователност от действия[редактиране | редактиране на кода]

„Алгоритъмът е стриктна и логична последователност от действия за решаване на задача (математически, информационен и т.н.).“[2][3]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. N. J. A. Sloane – The On-Line Encyclopedia of Integer Sequences, 1964.
  2. Толковый словарь. АСТ, Lingua, Астрель. 2003. ISBN 5-17-016483-1, 5-271-05995-2. с. 1584. (на руски)
  3. И.Г.Семакин, А.П.Шестаков. Основы алгоритмизации и программирования. Издательский центр "Академия". Москва, 2016. ISBN 978-5-4468-3155-5. с. 303, c.10. Посетен на 2022-01-21. (на руски) Архив на оригинала от 2022-01-21 в Wayback Machine.