Рипсимия
| Рипсимия | |
| българска аристократка | |
 Самуиловият надпис от 993 година | |
| Родена |
X век
|
|---|---|
| Починала | преди 993
|
| Семейство | |
| Род | Комитопули |
| Баща | Ашот II |
| Съпруг | Никола |
| Деца | Давид Мойсей Арон Самуил |
Рипсимия (на гръцки: ‘Ριψίμη) е съпруга на комит Никола и майка на Комитопулите – братята Давид, Мойсей, Арон и Самуил. Името ѝ научаваме от добавките на епископ Михаил Деволски към хрониката на Йоан Скилица. Тя е починала преди 993 година, откогато датира известният Самуилов надпис от село Герман, Преспанско, поставен от Самуил в памет на родителите му и брат му Давид на гроба им.
Тя носи името на особено популярната в Армения Света Рипсиме, загинала мъченически през 290 година. Този факт служи като аргумент на тезата за арменския произход на охридската династия.[1] Съществува предположение, че Рипсимия е дъщеря на Мария от Качум и цар Ашот II Багратуни - цар на Армения и шахиншах („цар на царете“) на Армения (Анско царство) и на Грузия (922 – 928).[2]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Adontz 1965, с. 385; Златарски 1972, с. 606 – 607; Андреев, Лазаров & Павлов 1995, с. 325.
- ↑ Adontz 1938, с. 37.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Андреев, Йордан; Лазаров, Иван; Павлов, Пламен (1999). Кой кой е в средновековна България. Софив: Изд. къща „Петър Берон“, ISBN 9544020470
- Златарски, Васил (1971) [1927]. История на българската държава през средните векове, Том I. История на Първото българско царство. Част II. От славянизацията на държавата до падането на Първото царство (852—1018) (2-ро фототипно издание). София: БАН, http://www.promacedonia.org/vz1b/index.html
- Adontz, Nicholas (1938). Samuel l'Armenien, roi des Bulgares. – Mémoires publiés par l'Académie royale Belgique, Classe des Lettres et des Sciences Morales et Politique. Collection in 8. Sér. 2., Vol. 39 Fasc.1. Bruxelles, Palais des académies: Académie Royale des Sciences, des Lettres et des Beaux-Arts de Belgique
- Adontz, Nicholas (1965) [1938]. Samuel l'Armenien, roi des Bulgares. – Études armeno-byzantines. Livraria Bertrand, 347-407, https://archive.org/details/Adontz2018SamuelRoiDesBulgares/page/n1/mode/1up
