Робърт Гало

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Робърт Гало
Robert Charles Gallo
американски биомедицински изследовател
Роден
23 март 1937 г. (87 г.)
Учил вЧикагски университет
Бостънски колеж
Научна дейност
Областбиология
Работил вЧикагски университет
Робърт Гало в Общомедия

Робърт Чарлз Гало (на английски: Robert Charles Gallo) е американски биомедицински изследовател, станал световноизвестен с откриването на Човешкия имунодефицитен вирус (ХИВ) – ретровирус отговорен за Синдрома на придобита имунна недостатъчност (СПИН), и основен учен в бъдещите изследвания на ХИВ вируса.

Гало е директор на „Института по вирусологията на човека“ към Университета на Мериленд, Балтимор. Той и двама от неговите дългогодишните научни сътрудници, Робърт Р. Редфийлд и Уилям А. Блатнер, са съоснователи на Института през 1996 година в партньорство, включително и на държавата, щата Мериленд и град Балтимор. През 2005 година, Гало става съосновател на „Profectus BioSciences Inc.“, която развива и комерсиализира технологии за намаляване заболеваемостта и смъртността, причинени от човешката вирусни болести, включително СПИН.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Робърт Гало в своята лаборатория, 80-те години на ХХ век.

Гало е роден в Уотърбъри, Кънектикът, в семейство на италиански емигранти. Той получава степен бакалавър по биология през 1959 година от „Провидънс колеж“ и медицинска титла от Медицинския колеж във Филаделфия, Пенсилвания през 1963 година.

След завършване на медицинското училище, Гало работи в Университета на Чикаго, а по-късно става научен сътрудник в Националния онкологичен институт. По-късно Гало заявява, че при избора на професия му повлиява ранната смърт на неговата сестра, която умира от левкемия, болест, към която той първоначално посвещава голяма част от изследванията си.[2]

Работа по ретровирусите[редактиране | редактиране на кода]

След слушане на речта на биолога Дейвид Балтимор, Гало проявява интерес към изучаването на ретровируси и прави проучване на основната дейност на лабораторията. През 1976 г., Дорис Морган, изследовател в лабораторията на Гало, успешно изолира T-лимфоцити. Франк Рускети, Гало и Морган стават съавтори на научен труд, който описва метода им.[3] Морган и Рускети определят дейността на нов фактор при Т-клетъчен растеж, по-късно са изолирани и идентифицирани като „IL-2“ (интерлевкин-2), от Кендъл А. Смит[4].

Тези открития позволяват на изследователите да размножават Т-клетките и да изследват вируси, които ги засягат, като човешките Т-вирусни клетки при левкемията или HTLV – първият ретровирус идентифициран при хора, който е изолиран в лабораторията на Гало. Ролята на HTLV в левкемия е изяснен, когато група японски изследователи, го откриват при разработка на рядка форма на болестта и изолират независимо същия ретровирус, показайки, че той е причината.[5] През 1982 година, Гало получава престижната награда Ласкер „за своите пионерски проучвания, които довеждат до откриването на първите човешки туморни вируси РНК и асоциирането им с някои левкемии и лимфоми“.[6]

ХИВ/СПИН и последващи спорове[редактиране | редактиране на кода]

На 4 май 1984 година Гало и неговите сътрудници публикуват поредица от 4 статии в медицински научни списания,[7] показващи, че те са изолирали ретровирус, наречен HTLV-III с убеждението, че вирусът е свързан с вируса на левкемията от тяхна предишна работа и е причината за болестта СПИН.

Малко по-рано, през 1983 година, френски екип от Институт Пастьор в Париж, Франция, воден от професор Люк Монтание, публикуват научен труд, описващи ретровирус, който те наричат LAV (лимфаденопатия-свързан вирус), изолирани от пациенти с повишен риск от СПИН.[8] На Гало е връчена за втори път награда Ласкер през 1986 г. „за определянето на ретровируса, известен като HIV-1, който е причина за Синдрома на придобита имунна недостатъчност (СПИН). Така той става единствения получател на две награди Ласкер.[9]

Оттогава има значителни и понякога тежки спорове за това кой е първи в откриването на ХИВ, включително тежки обвинения (които по-късно са снети),[10] казващи, че лабораторията на Гало са откраднали проба на ХИВ, произведена в Института Пастьор. През ноември 1990 г., американската Служба за цялостни изследвания и Националния институт по здравеопазване, наема група на фармацевтичния гигант „Hoffmann-La Roche“, който да анализира архивни проби, съхранявани в Института Пастьор и Лабораторията за туморни клетки и биология (LTCB) на Националния онкологичен институт между 1983 и 1985 г. През 1986 г. и двете наименования отпадат за сметка на обединеното наименование „Human Immunodeficiency Virus“ – човешки имунодефицитен вирус (ХИВ).

Групата, водена от Шенг-Юнг Чанг, разглежда архивни екземпляри и прави сложни изследвания, водещи до независимо заключение през 1993 г., в който се казва, че пробата с вируса от лабораторията на Гало е дошла от лабораторията на Монтание. Чанг установява, че изолираната от френската лаборатория проба „LAV“, е вирус от един пациент, който заразява култура, от друг. След молба за проба, групата на Монтание е изпратила проба от тази култура на Робърт Гало, не знаейки, че има два вируса. След това заразената култура, изпратена на Гало, е тази, по която неговият екип е работил.

Днес е договорено, че първо група на Монтание е изолирала ХИВ, а групата на Гало е разработила схемата, по която вирусът причинява СПИН. През 2008 година Люк Монтание и д-р Франсоаз Бар-Синуси са отличени за откриването на вируса и установяването на връзката между наличието на този вирус и развиването на СПИН, получавайки Нобелова награда за физиология или медицина.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Profectus Biosciences, Inc // Архивиран от оригинала на 2011-09-30. Посетен на 2009-12-07.
  2. ↑ Palacio, Zulima. AIDS Researcher Robert Gallo Making a Difference // Voice of America, 1 юли 2008. Архивиран от оригинала на 17 септември 2008.
  3. ↑ www.sciencemag.org
  4. ↑ Kendall A. Smith, „Interleukin-2: inception, impact, and implications.“ Science. 1988 май 27;240(4856):1169 – 76.
  5. ↑ www.sciencemag.org
  6. ↑ Lasker Awardees, архив на оригинала от 4 юни 2009, https://web.archive.org/web/20090604065018/http://history.nih.gov/01Docs/about/LaskerAwardees.htm, посетен на 7 декември 2009 
  7. ↑ The four papers are,
    • Popovic M, Sarngadharan MG, Read E, Gallo RC. (1984) Detection, isolation, and continuous production of cytopathic retroviruses (HTLV-III) from patients with AIDS and pre-AIDS.
    Science 224(4648): 497 – 500 (4 май). PMID 6200935
    • Gallo RC, Salahuddin SZ, Popovic M, Shearer GM, Kaplan M, Haynes BF, Palker TJ, Redfield R, Oleske J, Safai B, et al. (1984) Frequent detection and isolation of cytopathic retroviruses (HTLV-III) from patients with AIDS and at risk for AIDS.
    Science 224(4648): 500 – 3 (4 май). PMID 6200936
    • Schüpbach J, Popovic M, Gilden RV, Gonda MA, Sarngadharan MG, Gallo RC. (1984) Serological analysis of a subgroup of human T-lymphotropic retroviruses (HTLV-III) associated with AIDS.
    Science 224(4648): 503 – 5 (4 май). PMID 6200937
    • Sarngadharan MG, Popovic M, Bruch L, Schüpbach J, Gallo RC. (1984) Antibodies reactive with human T-lymphotropic retroviruses (HTLV-III) in the serum of patients with AIDS.
    Science 224(4648): 506 – 8 (4 май). PMID 6324345
  8. ↑ Barré-Sinoussi F, Chermann JC, Rey F, Nugeyre MT, Chamaret S, Gruest J, Dauguet C, Axler-Blin C, Vézinet-Brun F, Rouzioux C, Rozenbaum W, Montagnier L. (1983) Isolation of a T-lymphotropic retrovirus from a patient at risk for acquired immune deficiency syndrome (AIDS). Science 220(4599): 868 – 71 (20 май). PMID 6189183
  9. ↑ history.nih.gov, архив на оригинала от 4 юни 2009, https://web.archive.org/web/20090604065018/http://history.nih.gov/01Docs/about/LaskerAwardees.htm, посетен на 7 декември 2009 
  10. ↑ Summary of fraud accusation
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Робърт_Гало&oldid=12210560“.