Рогозен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Рогозен
Общи данни
Население812 души[1] (15 март 2024 г.)
26,7 души/km²
Землище30,436 km²
Надм. височина125 m
Пощ. код3360
Тел. код09169
МПС кодВР
ЕКАТТЕ62815
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВраца
Община
   кмет
Хайредин
Тодор Тодоров
(СДС, Партия на зелените, ДПС; 2011)
Кметство
   кмет
Рогозен
Пламен Кюковски
(ЗНС)
Рогозен в Общомедия

Ро̀гозен е село в Северозападна България. То се намира в община Хайредин, област Враца.

История[редактиране | редактиране на кода]

Относно произхода на името на селото въпросът е спорен, според едни източници то идва от факта, че по местата, където е разположено днешното село са живели в миналото много рогачи, а според други източници древните хора, населявали селото, са произвеждали много рогозки, използвани в миналото – „От летописите на селото“.

На изборите през 1949 година, след забраната на опозицията и в разгара на колективизацията, в селото гласуват по-малко от половината избиратели.[2]

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В Рогозен е открито най-голямото тракийско съкровище на територията на България: Рогозенското. Изложено е в Националния исторически музей.

В селото има кметство, читалище „Просвета“, начално училище „Кирил и Методий“, детска градина, библиотека, киносалон, младежки клуб, клуб на пенсионера, пет хранителни магазина, детски кът, четири питейни заведения, парк. По време на управлението на комунистическата партия в центъра на селото е изграден много голям и хубав площад с грандиозен за размерите на селото паметник на участници в РЕМС. В селото има построени две чешми за питейна изворна вода, която е много хубава.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Съборът е третата неделя на юни.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Лейтенант Младен Калеев (1915 – 1952), български граничар
  • Илия Беширов (1936 – 2007), български художник, роден в Рогозен
  • Любомир Павлов (р. 1931), български политик
  • Нинко Косашки (1925 – 1994), български военен историк, началник на Института за военна история

Други[редактиране | редактиране на кода]

Бивша конна база и селскостопанско летище. Някога там се е намирал и най-големият свинекомплекс на Балканския полуостров. Два язовира.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Илиана Ненчева. Тракийското съкровище от Рогозен. С., БАН, 1988.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg
  2. Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 135.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]