Родолфо Гонзага
| Родолфо Гонзага | |
| маркиз на Кастильоне деле Стивиере, Кастел Гофредо, Солферино, господар на Лудзара и Повильо | |
 Родолфо Гондзага на портрет от XV век, Художествено-исторически музей, Виена | |
| Наследник | Алойзио Гонзага |
|---|---|
| Лични данни | |
| Роден | |
| Починал | |
| Погребан в | църква „Сан Франческо“ в Мантуа |
| Религия | Католицизъм |
| Семейство | |
| Баща | Лудовико III Гонзага |
| Майка | Барбара фон Бранденбург |
| Бракове | Антония Малатеста Катерина Пико дела Мирандола |
| Потомци | Паола Джанфранческо Лукреция Барбара Джулия Алойзио (Луиджи Алесандро) Извънбр.: Еторе Катерина Анджелика |
| Герб | .svg) |
| Родолфо Гонзага в Общомедия | |
Родолфо Гондзага (на италиански: Rodolfo Gonzaga; * 18 април 1452 в Мантуа; † убит 6 юли 1495 във Форново ди Таро) от фамилията Гондзага е маркиз на Кастильоне деле Стивиере, Кастел Гофредо, Солферино, господар на Лудзара (от 1494) и на Повильо (1539 – 1553)[1]. Родоначалник е на кадетската линия Годзага ди Кастел Гофредо, Кастильоне и Солферино.
Той е прадядо на Свети Алоизий Гондзага.
Произход[редактиране | редактиране на кода]
Той е най-малкият син на Луиджи III Гондзага (* 1412, † 1478), маркграф на Мантуа, и съпругата му Барбара фон Бранденбург (* 1422, † 1481) от рода Хоенцолерн.
Има четири братя и пет сестри:
- Федерико I (* 1441, † 1484), 3-ти маркграф на Мантуа от 1478 г., съпруг на Маргарита Баварска, дъщеря на херцог Албрехт III
- Франческо (* 1444, † 1483), кардинал от 1464 г.
- Доротея († 1468), херцогиня на Милано като съпруга на Галеацо Мария Сфорца
- Сузана († 1481), монахиня
- Барбара (* 1455, † 1503), херцогиня на Вюртемберг като съпруга на Еберхард
- Чечилия (* 1451, † 1474), монахиня в Мантуа
- Лудовико (* 1460, † 1511), епископ на Мантуа (1483)
- Джанфранческо (* 1446, † 1496), граф на Сабионета, съпруг на Антония дел Балцо, дъщеря на Пиро дел Балцо, княз на Алтамура
- Паола (* 1463, † 1497), графиня на Гориция като съпруга на Леонард фон Гьорц
Биография[редактиране | редактиране на кода]
През 1463 г. е посветен в рицарство от император Фридрих III Хабсбургски. Подобно на много други кадетски синове от онова време води живота си като кондотиер под заповедите на единия или другия господар.
През 1469 г. постъпва на служба при херцога на Бургундия Шарл Дръзки и оставя във Фландрия повече от година. От 1471 до 1473 г. служи на папа Сикст IV, а през 1474 г. е на заплатата на флорентинците.
На 11 януари 1481 г. се жени за Антония Малатеста, извънбрачна дъщеря на Сиджизмондо Пандолфо Малатеста, господар на Римини.
През 1482 г., докато е във Ферара, е поразен от чума, но успява да се възстанови.
След няколко години брак негов фаворит го предупреждава, че съпругата му Антония е любовница на учителя му по танци Фернандо Флорес Кубияс. На 25 декември 1483 г. в Лудзара Родолфо успява да изненада двамата влюбени в леглото: той незабавно убива мъжа, и влачи жена си надолу по двора, хвърляйки я в дълбокия сняг. След като насилствено я принуждава да поиска прошка, той я убива с удар с кама в главата.
През 1484 г. се жени за Катерина Пико дела Мирандола, вдовица на кондотиера Лионело I Пио Савойски, сеньор на Капри, дъщеря на Джанфранческо I Пико дела Мирандола, господар на Мирандола и граф на Конкордия. Тя е сестра на философа Джовани Пико дела Мирандола.
През 1485 г. с братята си Джанфранческо и Лудовико организира заговор срещу техния племенник Франческо II Гондзага, маркиз на Мантуа, но след като планът е разкрит, той е осъден на заточение в замъка Лудзара. През 1491 г. обаче сключва мир с племенника си и получава опростена присъда.
Нарежда отбранителните структури на Лудзара, която избира за своя основна резиденция, да бъдат подсилени от арх. Лука Фанчели и тези на Кастильоне, викайки експерта по военно строителство Джовани да Падова. Херцогът на Австрия Сигизмунд го номинира през 1493 г. за принц на Свещената Римска империя и на следващата година за маркиз на Лудзара.
Слизането на Шарл VIII от Франция в Италианския полуостров изисква защитата на владенията на Гондзага от френската заплаха. Поради това Родолфо, спомняйки си опита си в Бургундия, разработва план за атака във Форново, но е убит по време на битката на 6 юли 1405 г. Тялото му е транспортирано до Мантуа и поставено в църквата „Сан Франческо“ – мавзолеят на Гондзага.
Брак и потомство[редактиране | редактиране на кода]
Жени се два пъти:[2]
1.∞ 11 януари 1481 за Антония Малатеста (* 1451 Римини, † 23 декември 1883, Лудзара, екзекутирана), извънбрачна дъщеря на Сиджизмондо Пандолфо Малатеста, господар на Римини, от която няма деца.
2. ∞ 1484 за Катерина Пико дела Мирандола (* 1454 Мирандола, † 5 декември 1501 Лудзара), вдовица на кондотиерa Лионело I Пио Савойски, синьор на Капри, дъщеря на Джанфранческо I Пико дела Мирандола, господар на Мирандола и граф на Конкордия, от която има двама сина и четири дъщери:[3]
- Паола Гондзага (* 1486 † 1519), ∞ 1501 за Джован Николо Тривулцио (* 1479 † 1512), син на Джан Джакомо Тривулцио, военен, маркиз на Виджевано, от когото има двама сина и четири дъщери
- Джанфранческо Гондзага (* 3 февруари 1488 † 18 декември 1524), маркиз на Лудзара и основател на кадетската линия Гондзага ди Лудзара; ∞ за Лаура Палавичино (* ок. 1510), дъщеря на Галеацо I Палавичино, маркиз на Бусето, от която има четири сина и четири дъщери
- Лукреция Гондзага (* 1490), ∞ за Джироламо Одази, първи граф на Одази[4]
- Барбара Гондзага (* 1490, † като бебе)
- Джулия Гондзага (* 1493 † 1544), францисканска монахиня в манастира Санта Паола в Мантуа;
- Алоизио (или Луиджи Алесандро) Гондзага (* 1494[5], † 1549), владетел на Кастел Гофредо, Кастильоне и Солферино, дядо на св. Акоизий Гондзага и родоначалник на кадетската линия Гондзага ди Кастел Гофредо; ∞ 1. 24 юли 1519 в Мантуа за Джиневра Рангони (* 1487, † 1540), дъщеря на Николо Мария Рангони, граф на Кастелкрешенте и Боргофранко, от която няма деца 2. за Катерина Ангуисола (* ок. 1508, † 1550), дъщеря на Джан Джакомо Ангуисола, граф на Пиаченца, от която има трима сина
Родолфо Гондзага има и три извънбрачни деца:
- Еторе Гонздага (* 15 век, † 16 век), кондотиер на служба при херцога на Милано, а след това и на Венецианската република. Остава за известно време в Кастел Гофредо, ∞ за Корнелия да Кореджо, дъщеря на Николо II да Кореджо „Посмъртния“, от която има един син и две дъщери
- Катерина Гондзага[6] (* 1476 † ок. 1525), ∞ 1490 за Отавиано Габриели ди Губио († 1510)[7], граф на Монтевекио и на Сан Лоренцо,[8] от когото няма деца. След смъртта на съпруга си става монахиня заедно със сестра си Анджелика, с името Домитила/Домицила в манастира на Анунциата в квартал Сан Джорджо в Мантуа[9]
- Анджелика Гондзага, монахиня със сестра си Домицила в манастира на Анунциата в квартал Сан Джорджо в Мантуа.
-
Паола -
Джанфранческо -
Алоизио -
Катерина
.jpg)
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Giancarlo Malacarne, Gonzaga, Genealogie di una dinastia, Modena, Il Bulino, 2010, ISBN 978-88-86251-89-1.
- Adelaide Murgia, I Gonzaga, Milano, Mondadori, 1972. ISBN non esistente
- Massimo Marocchi, I Gonzaga di Castiglione delle Stiviere. Vicende pubbliche e private del casato di San Luigi, Verona, 1990
- Massimo Marocchi, Storia di Solferino, Castiglione delle Stiviere, 1994
- Pompeo Litta, Gonzaga di Mantova, in Famiglie celebri italiane, Milano, Giulio Ferrario, 1835
- Massimo Telò (a cura di), Aloisio Gonzaga. Un principe nella Castel Goffredo del '500, Roma, PressUp, 2021
- Dante Colli, Alfonso Garuti e Romano Pelloni, Piccole Capitali Padane, Modena, Artioli Editore, 1996
- Isabella Lazzarini, GONZAGA, Rodolfo, в Dizionario biografico degli italiani, vol. 57, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2001
- Luzzara Gonzaghesca Архив на оригинала от 2020-11-21 в Wayback Machine.. Documenti e cenni storici riguardanti il periodo gonzaghesco e il ramo della famiglia Gonzaga di Luzzara dal 1331 al 1794. Посетено на 18 септември 2023 г.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Той се самопровъзгласява за господар на Повильо, но титлата му не е призната и през 1553 г. замъкът е продаден. Източник: Luzzara Gonzaghesca Архив на оригинала от 2020-11-21 в Wayback Machine.,с. 3, посетен на 6 септември 2022 г.
- ↑ Gonzaga Genealogy // Посетен на 6 септ. 2022.
- ↑ Gonzaga 2
- ↑ Famiglia Odasi, Albero genealogico delle famiglie illustri di Urbino, // circa 1890.
- ↑ Според някои историци е роден през 1488,
- ↑ L'uomo che sedusse la Gioconda.
- ↑ Dionigi Cristian Lentini. L'uomo che sedusse la Gioconda // Посетен на 2023-9-18.
- ↑ Alberto Polverari. Monteporzio e Castelveccho nella storia. Quaderni del Consiglio regionale delle Marche
- ↑ Educazione linguistica e livelli di scrittura femminile tra XV e XVI secolo. Le lettere di Giulia Farnese e di Adriana Mila Orsini. // Архивиран от оригинала на 2019-6-19.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Rodolfo Gonzaga в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
