Ротари

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Ротари.

Ротари
Информация
Основана23 февруари 1905 г.
СедалищеЕванстън, САЩ
Сайтwww.rotary.org
Ротари в Общомедия

Ротари Интернешънъл (на английски: Rotary International), или само Ротари, е доброволческа, хуманитарна и неправителствена организация с нестопанска цел със седалище в Еванстън, окръг Кук, щата Илинойс, САЩ.

Включва разпръснати по целия свят клубове, известни като Ротари клубове. В света има повече от 32 000 клуба в повече от 200 страни с над 1,2 милиона членове. Членовете на Ротари клубовете са известни като ротарианци. Декларираната цел на организацията е да събира на едно място лидери, които доброволно да отдават времето и уменията си, за да служат на своите общности и света. Членовете обикновено се срещат седмично за закуска, обяд или вечеря, което е както социално мероприятие, така и възможност за осъществяване целите на организацията.

Ротари не е свързана по никакъв начин с религиозните и с политическите убеждения на своите членове. Декларирайки, че насърчавайки хуманизма и почтеността във взаимоотношенията между хората, Ротари се обявява за зачитане личната свобода на всеки човек. Затова тя е преследвана от тоталитарните и недемократичните режими по света, като се радва на добър прием във всички демократични, и особено либерални общества.

Мото[редактиране | редактиране на кода]

Най-известното мото на Ротари е „Service above Self“ – „За безкористна слу­жба“.

Философия[редактиране | редактиране на кода]

Заявените цели на Ротари са да насърчава и развива идеала за служба на обществото, като основа на достойно начинание, и в частност да насърчава и възпитава:

  1. Създаването на познанства като възможност да бъдеш полезен и служиш;
  2. Високи етически норми в бизнеса и професията, признаване значимостта на всяко полезно занятие, както и стремежа на всеки ротарианец да защитава името на своята професия и да служи на обществото;
  3. Прилагането на практика на идеала за служба в личния живот, бизнеса и обществения живот на всеки ротарианец.
  4. Международното разбирателство, добрата воля и мира чрез приятелство на бизнесмени и професионалисти от цял свят, обединени от идеала за служба на обществото.

Тези цели впоследствие залягат в основата на „Ротарианския четиристранен тест“, който се използва, за да се установи дали планувано мероприятие съдържа ротариански дух. Тестът е създаден от ротарианеца и предприемач Хърбърт Дж. Тейлър през 1932 по време на Голямата депресия, като съвкупност от указания за съживяване на бизнеса, и е възприет, като етичен стандарт от Ротари през 1942. Преведен е на повече от 100 езика и до днес се смята за етичен стандарт в бизнес управлението.

  • Това ли е истината?
  • Справедливо ли е спрямо всички, които засяга?
  • Ще създаде ли това добронамереност и по-добри приятелства?
  • Ще бъде ли от полза за всички, които засяга?

История[редактиране | редактиране на кода]

Първият Ротари клуб е създаден през 1905 в Чикаго, (САЩ) от адвоката Пол Харис. На 23 февруари Пол Харис провежда среща с трима свои приятели, за да обсъди една идея. На срещата присъстват: Сил­ве­с­тър Ший­л, тръговец на въглища, Гу­с­та­вус Е. Ло­ер, ми­нен ин­же­нер и Хи­рам Шо­ри от ши­ва­ш­кия би­з­нес. Те избират името Ротари (на английски: rotary – въртящ се, ротационен), защото решават сед­ми­ч­ни­те сбир­ки да ста­ват в различните офиси на членовете, като се ре­ду­ват.[1]

През 1910 го­ди­на Ро­та­ри сви­к­ва пър­вия си кон­г­рес в Чи­ка­го и ше­с­т­на­де­сет­те съществуващи тогава клу­ба се обе­ди­ня­ват в Национална асоциация на Ротари клубовете. През същата година е чартиран клубът в Уинипег, Канада, който е първият Ротари клуб извън САЩ.[2] Първият клуб извън Северна Америка е създаден през 1911 в Дъблин, Ирландия. Пър­ви­ят Ро­та­ри клуб в стра­на, в ко­я­то не се го­во­ри английски, е сфор­ми­ран през 1916 го­ди­на в Хавана, Куба.

През 1912 на конгреса в Минесота, поради международния ѝ характер, организацията се преименува на Международна асоциация на Ротари клубовете, а през 1922 името и е съкратено на Rotary International. До 1925 Ротари се разраства до 200 клуба с повече от 20 000 членове.

По време на Втората световна война много от клубовете се разпускат, а членовете им взимат участие в подпомагане на жертвите от войната. Ротари е в основата на създаването на ЮНЕСКО и ООН.[3]

Ротарианските клубове в страните от Източна Европа под комунистическия режим са разформировани в периода от 1945 до 1989. През 1989 се създават клубове в Унгария и Румъния, а през 1990 – в бившия Съветски съюз.

Организация и администрация[редактиране | редактиране на кода]

За да осъществява своите цели, Ротари като организация се състои от клубове, формално обединени в дистрикти (на английски: district – „област“) на териториален принцип и международни нива. Ротарианците са членове на своите клубове. Клубовете се чартират от глобалната организация Rotary International разположена Еванстън, предградие на Чикаго. Заради административни причини повече от 32 000-те клуба по света са групирани в 529 дистрикта, а дистриктите в 34 зони.

Ниво клуб[редактиране | редактиране на кода]

Всеки клуб избира от активните членове своите клубни офицери за срок една година. Ролята на клубните офицери е да служат, а не да управляват. Клубовете се ползват със значителна автономия в рамката на конституцията на Rotary International. Управляващото тяло на клуба е борда на директорите, който се състои от елект-президент, вицепрезидент, секретар на клуба и ковчежник, паст президент, избирани според конституцията и правилника на клуба.

Непосредственият паст-президент (бивш президент) е член на борда. Президентът на клуба определя председатели на комисиите по петте основни дейности в клуба – клубна дейност, професионална дейност, обществена дейност, международна дейност и работа с новите поколения.

Ниво дистрикт[редактиране | редактиране на кода]

Дистрикт-гуверньорът, който е офицер на Rotary International и представител на борда на директорите на Rotary International, ръководи дистриктите. Гуверньорът се предлага от клубовете в дистрикта и се избира на годишното събрание на клубовете, провеждано всяка година в различна страна. За да му помагат в дейността, дистрикт-гуверньорът определя асистент-гуверньори от ротарианците в дистрикта.

Ниво зона[редактиране | редактиране на кода]

Приблизително 15 Ротари дистрикта образуват зона. Директорът на зона, който е член на борда на директорите на РИ, оглавява две зони. Директорът на зона се предлага от клубовете и се избира на годишното събрание за две последователни години.

Известни ротарианци[редактиране | редактиране на кода]

Короновани особи[редактиране | редактиране на кода]

датският принц Аксел (РК Копенхаген); белгийският крал Алберт I (РК Брюксел); белгийският крал Бодуен I (почетен член на РК Брюксел); нидерландският принц Бернхард; шведският крал Карл XVI Густав (РК Стокхолм); мароканският крал Хасан II (РК Рабат); Единбургският херцог принц Филип (почетен член на РК Уиндзор, Англия); принцът на Монако Рение III (почетен президент на РК Монако, Монако); Уиндзорският херцог Едуард VIII (почетен член на два РК в Канада)

Политици[редактиране | редактиране на кода]

Асгейр Асгейрсон, президент на Исландия (РК Рейкявик); Едуард Бенеш, президент на Чехословакия (РК Прага, Чехословакия); Алсино Кардозо, държавен секретар на Португалия (РК Порто Доуро); Мишел Дебре, френски външен министър и министър на финансите (РК Амбоаз, Франция); Хорхе Фидел Дурон, министър на външните работи на Хондурас (РК Тегусигалпа); Ханс-Дитрих Геншер, министър на външните работи на ФРГ (РК Бон Зюд-бад-годесберг); Збигнев Гертих, полски посланик във Великобритания (РК Лондон); д-р Лоренцо Гереро Гутиерез, президент на Никарагуа (РК Гранада), Стайнгримур Хермансон, министър-председател на Исландия (РК Рейкявик); Сидни Холанд, министър-председател на Нова Зеландия (РК Кристчърч); Абдула Халил, министър-председател на Судан (РК Хартум); Чунг Юл Ким, министър-председател на Южна Корея (РК Ханянг); Карл Кобелт, президент на Швейцария (РК Сент Гален); Ян Масарик, външен министър на Чехословакия (РК Прага); Чезаре Мерцагора, председател на сената на Италия (РК Милано); Нереу Рамос, президент на Бразилия (РК Флорианополис); Бхичай Ратакул, външен министър на Тайланд (бивш президент на Rotary International); генерал Карлос Ромуло, президент на Филипините (РК Манила; бивш вицепрезидент на Rotary International); Волфганг Шаленберг, австрийски посланик във Франция (РК Виена); Валтер Шел, президент на ФРГ (РК Бон ам Райн); Чанг Сун Ю, министър-председател на Южна Корея (РК Ханянг); Невил Чембърлейн, министър-председател на Великобритания; сър Уинстън Чърчил, министър-председател на Великобритания; генерал Аугусто Пиночет (почетен член на РК Сантяго); Маргарет Тачър, министър-председател на Великобритания; Никола Саркози, настоящият президент на Франция (РК Ньой, Франция); Патрик Олие, консервативен депутат, говорител на френския парламент (РК Рюей-Малмезон, Франция); Шуи-биан Чен, 10-и президент на Тайван; Франко Караро, министър на туризма на Италия (РК Рим).

Президенти на САЩ[редактиране | редактиране на кода]

Уудроу Уилсън, 28-и президент (РК Бирмингам, щат Алабама); Уорън Хардинг, 29-и президент (РК Вашингтон); Калвин Кулидж, 30-и президент; Хърбърт Хувър, 31-ви президент; Франклин Д. Рузвелт, 32-ри президент (почетен член на РК Олбъни); Хари Труман, 33-ти президент; Дуайт Д. Айзенхауер, 34-ти президент (почетен член на РК Абилен, щат Канзас, 1942 г. и на РК Гетисбърг, щат Пенсилвания, 1952 г.); Джон Ф. Кенеди, 35-и президент (РК Хианис, щат Масачузетс); Ричард Никсън, 37-и президент; Джералд Форд, 38-и президент; Джими Картър, 39-и президент; Роналд Рейгън, 40-и президент (РК Пасифик палисейдиз, щат Калифорния); Джордж У. Буш, експрезидентът (РК Вашингтон; званието му е връчено на церемония в Белия дом на 2 юли 2001 г.)

Политици от САЩ[редактиране | редактиране на кода]

Уилиам Фулбрайт, сенатор от щат Арканзас (РК Фейтвил, Арканзас); Джон Ошбърн, консервативен сенатор от щат Калифорния; Джеси Хелмс, сенатор от щат Северна Каролина

Бизнесмени[редактиране | редактиране на кода]

Прескът Буш, американски бизнесмен; Макс Коантро, производител на ликьора „Коантро“ (РК Париж); Режиро Хатори, президент на фирмата „Сейко“ (РК Токио Гинза, Япония); Коносуке Мацушита, президент на „Мацушита илектрик къмпъни“ (РК Осака, Япония); Киоши Сейке, японски архитект (РК Токио-Мегуро, Япония)

Военни[редактиране | редактиране на кода]

генерал Джон Дж. Пършинг, американски военачалник от I световна война (почетен член на РК Линкълн, щат Небраска); армейски генерал Дъглас МакАртър, американски военачалник от II световна война (почетен член на РК Токио, Япония); маршал Карл-Густав Манерхайм (почетен член на РК Хелзинки от 1934 г. до смъртта си през 1951 г.)

Учени[редактиране | редактиране на кода]

Артър Холи Комптън, нобелов лауреат по физика за 1927 г. (РК Сейн Луис, САЩ); Ко Хирасава, японски учен анатом и ректор на университета „Киото“ (РК Киото Ийст, Япония); Жан Льоклан, френски учен египтолог (РК Париж); Гулиелмо Маркони, изобретател на радиото, нобелов лауреат по физика за 1909 г. (РК Болоня, Италия); Кенджиро Шода, ректор на университета „Осака“ (РК Осака, Япония); Томас А. Едисън, световноизвестен изобретател (почетен член на РК Ориндж, Ню Йорк); д-р Алберт Швайцер, физик и философ, нобелов лауреат за мир (почетен член на РК Пасау, Германия); Вернер фон Браун, родоначалник на ракетостроенето (РК Хънтсвил, щат Алабама и РК Ел Пасо, щат Тексас)

Дейци на литературата, изкуството и киното[редактиране | редактиране на кода]

Хосе Белони, скулптор (РК Монтевидео, Уругвай); Джон Бригс, английски пианист (РК Бингли, Великобритания); Хосе Вайреда Канадел, испански художник (РК Герона); Роже Шаплен-Миди, френски художник (РК Париж); Сесил Б. дьо Мил, филмов режисьор (РК Холивуд, Калифорния, САЩ); Морис Денюзиер, френски писател (РК Витри-сюд-ист, Париж); Едгар Гест, американски поет и журналист (РК Детройт, Мичиган); Франц Лехар, австрийски композитор (РК Виена); Томас Ман, немски писател, нобелов лауреат за литература през 1929 г. (РК Мюнхен); Хуан Абело Прат, испански художник (РК Барселона Кондал); Джеймз Райли, американски поет (РК Индианаполис, щат Индиана); Зигмунд Ромбърг, американски композитор (РК Ню Йорк); Ян Сибелиус, финландски композитор (РК Хелзинки); Уолт Дисни (почетен член на РК „Палм Спрингс“, Калифорния, САЩ); Хю Уолтърс, английски писател фантаст

Изследователи и откриватели[редактиране | редактиране на кода]

Франк Борман, американски астронавт (РК Спейс сентр, Хюстън, Тексас); адмирал Ричард Бирд, арктически изследовател (РК Уинчестър, САЩ); Орвил Райт (САЩ), един от пионерите на авиацията; Гордън Купър, американски астронавт (РК Спейс сентър, Хюстън, Тексас); Нийл Армстронг, американски астронавт, първият човек, стъпил на Луната (РК Уапаконета, Охайо, САЩ); Тур Хайердал, океанограф (почетен член на РК Ларвик, Норвегия); Чарлс Линдберг (САЩ), първият човек, прелетял над Атлантическия океан; Алън Шепърд, първият американски астронавт; Алън Б. Шепърд мл., американски астронавт (почетен член на РК Дери, Ню Хампшър, САЩ); Л. Гордън Купър, американски астронавт (почетен член на РК Спейс сентър, Хюстън, САЩ)

Духовници и богослови[редактиране | редактиране на кода]

пастор д-р Норман Винсънт Пийл, висш служител на Колегиалната реформирана протестантска холандска църква на гр. Ню Йорк и автор на световноизвестната книга "Силата на положителното мислене (РК Ню Йорк); Ханс Кюнг, богослов (РК Ройтлинген-Тюбинген, Германия); Спенсър У. Къмбъл, 12-и председател на Църквата на светиите на Иисус Христос от последните дни;

История на ротарианството в България[редактиране | редактиране на кода]

Първият Ротари клуб в България е основан в София на 22 април 1933 г., а 3 години по-късно е удостоверен (на английски: charted – „присъдена му е харта, сиреч удостоверение“) Ротари клуб и в Русе. Следва чартирането на Ротари клуб в Бургас, във Варна, в Пловдив и Плевен.

По време на Втората световна война Ротари клубовете в Царство България са забранени със Закона за защита на нацията (ДВ, бр. 16 от 23 януари 1941 г.) и са разпуснати като тайно общество.

През 1951 г. организацията отново е забранена от болшевизираните комунисти в НРБ.

Ротарианството е възстановено през 1990 г., след като демократичните промени вече позволяват това. Към края на 2008 г. в България има 80 Ротари клуба с над 2200 ротарианци.

Към 1 юли 2016 година в Дистрикт 2482 България има 86 ротари клуба.

Програми на Ротари[редактиране | редактиране на кода]

В световен мащаб Ротари спонсорира следните 9 програми:

  • Rotary Community Corps – Ротари обществен корпус
  • Rotary Volunteers – Ротари доброволци
  • World Community Service – Международна служба в полза на обществото
  • Youth Exchange – програма за младежки обмен
  • Interact – програма на ротари за млади лидери на възраст от 12 до 18 години
  • Rotaract – програма на ротари за млади лидери на възраст от 18 до 30 години
  • Rotary Youth Leadership Awards
  • Open World Program
  • Rotary Friendship Exchange – Програма за приятелски размен

Ротари клубове в България[редактиране | редактиране на кода]

В България съществуват Ротари клубове със следните имена:

Айтос Карнобат Свиленград
Асеновград Козлодуй – Аугуста Свищов
Балчик Кърджали Севлиево
Банско – Разлог Кюстендил Силистра
Берковица Ловеч Сливен
Благоевград Момчилград Смолян
Благоевград – Център Монтана Созопол
Ботевград Несебър София
Бургас Нова Загора София – Балкан
Бургас – Пиргос Пазарджик София – Витоша
Бургас Приморие Пазарджик-Бесапара София – Интернешънъл
Варна Панагюрище София – Сердика
Варна – Галатея Перник София – Сити
Варна-Евксиноград Петрич София – Средец
Велико Търново Пирдоп София – Тангра
Велинград Плевен – Центрум София – Център
Видин Пловдив Стара Загора
Враца Пловдив-Пълдин Троян
Габрово Пловдив-Филипопол Тутракан
Гоце Делчев Поморие Търговище
Горна Оряховица – Лясковец Попово Харманли
Димитровград Провадия Хасково
Добрич Мездра Хасково – Аида
Дупница Раднево Царево
Елена Разград Червен бряг
Златоград Русе Шумен
Каварна Русе – Дунав Ямбол
Казанлък Самоков
Карлово Сандански

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.monitor.bg, архив на оригинала от 5 февруари 2012, https://web.archive.org/web/20120205163406/http://www.monitor.bg/article?id=233559, посетен на 10 юли 2010 
  2. Wikle, Thomas A. „International Expansion of the American-Style Service Club“, Journal of American Culture Summer 1999, Vol. 22, Issue 2, p45
  3. Rotary Goes Global Архив на оригинала от 2008-07-23 в Wayback Machine. Посетен на 18 юли 2007.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]