Руски паметник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Руски паметник
9 март 2008 г.
Карта Местоположение в София
Видпаметник
МестоположениеСофия, Република България
Изграждане29 юни 1882
Руски паметник в Общомедия

Руският паметник в София е първият паметник, построен в столицата на освободеното от османско владичество Княжество България. Намира се на пътя, по който Осман Нури паша бяга от София към Перник на 22 декември 1877 г.

Паметникът е издигнат на 29 юни 1882 г. по руска инициатива и с руски средства, възлизащи на 25 000 златни лева.[1] Не е известен проектантът, но предположенията са за архитект Вокар (проектирал паметници в Добрич, Плевен, Разград, Свищов и др.) или академик В. Йосифов Шервурд (автор на проекти за паметници в Плевен).

Паметникът представлява обелиск: четиристенна пирамида с пресечен връх над постамент от три стъпала. От източната страна на обелиска стои мраморен релеф на руския държавен герб и руския военен орден за храброст „Свети Георги“ (Георгиевски кръст). Издълбан е надписът „В царствованіи Александра II-го императора всероссійского волею и любовью его освобождена Болгария 19 февраля 1878 года“. На западната му страна е вградена втора плоча с надпис „Не намъ. Не намъ, а имени твоему. 1877 – 1878“

В края на 19-и и началото на 20 век площадът на паметника се превръща в център на градоустройствените планове за тази част на София. Днес около него е кръговото кръстовище на булевардите „Скобелев“ и „Тотлебен“. В близост се намират Петте кьошета, площад „Македония“ и най-големият в България Център по спешна медицина „Пирогов“.

През 1944 г. паметникът пострадва от англо-американските бомбардировки, но щетите бързо са възстановени. През 2015 г. паметникът, градината и площадът са основно ремонтирани.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Руски паметник, архитектурен ансамбъл // Регистър на паметниците в София. Посетен на 21 септември 2022.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 2, Издателство на БАН, София, 1986