Самоводене

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Самоводене
Общи данни
Население1438 души[1] (15 март 2024 г.)
34,2 души/km²
Землище42 107 km²
Надм. височина134 m
Пощ. код5040
Тел. код06112
МПС кодВТ
ЕКАТТЕ65200
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВелико Търново
Община
   кмет
Велико Търново
Даниел Панов
(ГЕРБ; 2011)
Кметство
   кмет
Стефан Мъглов
Самоводене в Общомедия
Самоводене

Самоводене е село в Северна България. То се намира в община Велико Търново, област Велико Търново.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на около 10 km северно от град Велико Търново. В близост до селото се намира изворът на река Раковица.

Махали[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разделено на 5 махали:

Сред село, Горната махала, Ханищата, Бялата пръст и Кобилица

История[редактиране | редактиране на кода]

Камбанария при Храм „Света Ирина“

В землището на Самоводене е разкрито селище от ранния неолит (6000 г. пр.н.е.). Забележително е откритото жилище с площ над 120 m². Проучен е уникален култов комплекс, състоящ се от култова сграда, култова яма и култова шахта с радиус 1,80 m и дълбочина 12,80 m, възникнали във връзка с ритуалните практики на култа към слънцето и великата богиня-майка. Друга находка е пластичното изображение на младо момиче върху стената на керамичен съд на възраст 8400 години, моделирано така умело, че извън средата на ненарушения от по-късни строителни мероприятия слой би могло да се причисли към класическия период на античната епоха. Това доказва наличието на разделение на труда и специализация в занаятчийските умения още в ранния неолит.[2]

Потребителска кооперация Сила

В селото са съществували две начални училища „Отец Паисий“ и „Цар Симеон“. В Самоводене е основана кредитна кооперация „Сила“, която по-късно е преименувана на потребителска. ТКЗС „Васил Мавриков“ е създадено през 1945 година. Общественият център в село Самоводене е основан през 1873 година.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[3][4]

Година на
преброяване
Численост
19343877
19463803
19563581
19653109
19753194
19852623
19922252
20012014
20111705
20211628

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[5]

Численост Дял (в %)
Общо 1705 100.00
Българи 1608 94.31
Турци 22 1.29
Цигани 26 1.52
Други 3 0.17
Не се самоопределят 3 0.17
Не отговорили 43 2.52

Религия[редактиране | редактиране на кода]

Православният храм „Света Ирина“ е построен през 1840 година.

Предимно християни.

Сгради[редактиране | редактиране на кода]

Основно училище „Христо Смирненски“

Образование[редактиране | редактиране на кода]

  • Основно училище „Христо Смирненски“
  • Читалище „Извор“
  • Детска градина „Самоводене“
  • Библиотека „Изгрев“

Други[редактиране | редактиране на кода]

  • Частен етнографски музей „Маслянкови и синове“
  • Клуб на пенсионера и инвалида „Родолюбец“
  • Храм „Света Ирина“
  • Младежки дом

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • В селото се намира частен етнографски музей „Маслянкови и синове“. Музеят е разположен на площ 500 m². Разполага с над 800 експоната. Вход свободен. Приема посетители целогодишно, по всяко време.
  • В близост до читалище „Извор“ се намира чешма, изградена в памет на загиналите партизани Иван Монков и Кирил Тананеев.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Празникът на селото е на 5 май. Тогава се чества християнският празник „Света Ирина“, както се нарича и църквата в селото.
  • Всяка година на Гергьовден се запалват два големи огъня: единият – от едната половина на селото, на хълма Кобилица, а другият – на хълма Мрямора, като се прави състезание кой огън ще стане по-висок. За целта още от началото на годината се събират гуми и материали за огньовете. И най-характерното е, че откакто е започнала традицията, огънят на хълма Кобилица винаги е по-голям!

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

ЖП гарата се намира на линията Горна Оряховица – Велико Търново – Стара Загора.

Има редовна автобусна линия №10 за Горна Оряховица, Велико Търново и Първомайци.

Село Самоводене има изключително добри транспортни връзки. Със старопрестолната столица Велико Търново го свързва линия №10, която пътува на интервал от 15/20 минути. Освен нея, от Велико Търново до Самоводене биха могли да се използват почти всички автобусни линии за Русе, Свищов (без тези, които са през Павликени), Полски Тръмбеш, Павликени (без тези, които са през село Балван), Силистра, Никюп, Дичин и др. От село Самоводене би могло да се направи връзка и за Южна България, с автобусите за Момчилград.

Известни личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Самоводене
Починали в Самоводене

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

В село Самоводене от около 65 години има футбол. Трибуните на стадиона са за 300 – 400 зрители. Базата е достъпна за всички самоводчани.[6]

Отборът на селото се нарича „Спарта“ (ФК Самоводене).

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

  • Самоводска яхния
  • Царска туршия
  • Салата от шушан

Други[редактиране | редактиране на кода]

  • На 23.11.2009 г. БНТ съобщава за бездомен стар човек, дядо Митко, в безпомощно състояние, останал без роднини, желаещи да му помагат.[7]
  • На 12.07.2015 г. Нова ТВ съобщава за Лили от Самоводене, която почина броени дни преди да навърши 15 години.[8]
  • На 29.11.2016 г. вестник „Днес“ съобщава за театрали от Самоводене, които спечелиха награда в Сърбия[9]
  • На 12.07.2016 г. Евроком Царевец съобщава за жителка на село Самоводене, която стана хит в социалните мрежи заради клипове, които качва в интернет.[10]
  • На 17.11.2016 г. вестник „Дестант“ съобщава за Камелия Къндева от Самоводене, която е на 16 години и вече има зад гърба си куп награди по модерен балет.[11]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg
  2. . „Най-древната цивилизация“ – документален филм с автор Момчил Йончев и консултанти д-р Петър Станев и ст.н. с. Вълка Илчева
  3. „Справка за населението на село Самоводене, община Велико Търново, област Велико Търново, НСИ“ // nsi.bg. Посетен на 16 декември 2018.
  4. „The population of all towns and villages in Veliko Tarnovo Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 16 декември 2018. (на английски)
  5. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 16 декември 2018. (на английски)
  6. bgsupporters.net
  7. бнт.бг, 23.11.2009/07:35 Сираци се грижат за самотен възрастен мъж
  8. dariknews.bg
  9. www.dnesbg.com
  10. ekcarevec.com // Архивиран от оригинала на 2016-11-28. Посетен на 2016-12-03.
  11. www.desant.net