Севан (езеро)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Севан.
| Севан | |
 | |
  Местоположение в Армения | |
| Местоположение | Армения |
|---|---|
| Притоци | Масрик, Байдара, Варденис, Мартуни, Аргучи, Цакар, Кукудере |
| Отток | р. Раздан → р. Аракс → р. Кура → Каспийско море |
| Дължина | 74 km |
| Ширина | 32 km |
| Площ | 1242 km² |
| Воден обем | 32,8 km³ |
| Надм. височина | 1900,19 m |
| Водосб. басейн | ок. 5000 km² |
| Населени места | Севан, Мартуни |
| Севан в Общомедия | |
Севан (на арменски: Սևանա լիճ) е най-голямото езеро в Армения и Кавказкия регион и един от най-големите резервоари с прясна вода в Евразия. Площ преди понижаването на нивото му 1360 km², след понижаването – 1242 km² (2007 г.), средна дълбочина 28,5 m, максимална 79,4 m.[1]
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Името Севан произлиза от урартската дума суйния или суния, която означава езеро.[2][3][4] В миналото името се обяснява с арменските думи сев – черен и ванк – манастир, какъвто е цвета на манастира Севанаванк.[5]
География[редактиране | редактиране на кода]
Географско положение, брегове[редактиране | редактиране на кода]
Езерото Севан е разположено е на 1900 m н.в. в североизточната част на Армения и Арменската планинска земя. В сегашния си вид се формира преди около 25 000 – 30 000 години. Заема централната част на обширна междупланинска котловина, оградена от всички страни с високи планински хребени: от северозапад – Памбакски, от север Арегунийски, от североизток – Шахдагски (Севенски), от изток – Източносевански, от юг – Вардениски (Южносевенски) и от запад – Гегамски. От два малки полуострова се дели на две части: по-малка северозападна наименувана Малък Севан и по-голяма югоизточна – Голям Севан, съединени помежду си с широк проток. Малък Севан се отличава с по-голямата си дълбочина 79,4 m и по-разчленени брегове. В Голям Севан дъното е равно, бреговете са слабо разчленени, а дълбочината му е до 35 m. В северозападната част на езерото в миналото се е издигал скалист и с отвесни брегове остров Севан, на който е бил изграден Севанският манастир, но поради понижаването на нивото на езерото островът се е превърнал в полуостров.[1]
Хидроложки показатели[редактиране | редактиране на кода]
Площта на водосборния басейн на Севан е около 5000 km², площ на езерното огледало 1242 km², обем 32,8 km³. В него се вливат 28 реки и водни потоци, по-големи от които са Масрик, Байдара, Варденис, Мартуни, Аргучи, Цакар, Кукудере, вливащи се основно в южната му част. От северозападния му ъгъл изтича река Раздан, ляв приток на Аракс. Воднота повърхност на езерото има лазурно-син цвят с прозрачност на водата до 11 m и средна минерализация 716 mg/l. Многогодишното колебание на водното ниво е от порядъка на 0,6 m, като най-високо е през юли и август, а най-ниско през февруари и март. Във водния баланс на езерото основна е ролята на повърхностното подхранване – 727 млн.m³ годишно, дъждовно и снежно подхранване – 491 млн.m³. В разходната част на водния баланс изпарението съставлава 1083 млн.m³, подземния отток – 85 млн.m³, а оттока по река Раздан – 50 млн.m³ (Приведените данни се отнасят за естественото състояние на езерото). Средната температура на повърхностния слой вода през юли и август е 17-19 °C (максимална до 24 °C), през януари и февруари 1,5-1,8 °C. През по-голямата част от годината в езерото се наблюдава хипотермия. Цялото езеро замръзва само през изключително сурови зими. В поместената по-долу таблица са показани измененията на морфометричните данни за езерото. [1]
| Показатели | 1936 г. | 2000 г. | Разлика |
| Максимална дълбочина (m) | 98,7 | 79,7 | -19,0% |
| Средна дълбочина (m) | 41,3 | 26,8 | -35,0% |
| Площ на водното огледало (km³) | 1416,2 | 1238,8 | -12,5% |
| Обем (km³) | 58,5 | 33,2 | -43,2% |
| Ниво (m) | 1916,0 | 1896,7 | -19,3 m |
Стопанско значение[редактиране | редактиране на кода]
През 2001 г. езерото юридически е окачествено като „стратегическа екосистема за икономиката, науката, обществото, медицината, климата, рекреацията, естетиката и духовенството“.[6]
В езерото се срещат 90% от рибите и 80% от сладководните раци, разпространени в Армения. То е с икономическо, културно и рекреационно значение.
Езерото е с важно значение за производство на евтина електроенергия, напояване, риболов и туризъм.[7]
Но северозападното му крайбрежие е разположен град Севан, на южното – сгт Мартуни, а на 7 km западно от него – град Гевар.[1]
Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]
.jpg)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Севан (езеро), т. 23, стр. 104
- ↑ Севан от урартск. суниа – „озеро“ Pospelov, Evgeniy. Географические названия мира [Geograficheskie Nazvaniia Mira] (Geographic names of the world). Moscow, 1998. ISBN 5-89216-029-7. с. 160. (на руски)
- ↑ Kirillova, Yulia M. Армения—открытый музей. Искусство (издательство), 1969. с. 28. Урартийцам обязано своим происхождением слово „Севан“ (от „Сиунна“ – страна озерная). (на руски)
- ↑ Murzayev, Ed. M. Словарь народных географических терминов. Mysl, 1984. с. 112. Вне ряда Севан – озеро в Армении, имя которого восходит к урартскому гумна – „озеро“. (на руски)
- ↑ René Grousset. The Empire of the Steppes: A History of Central Asia, Rutgers University Press, 1970, p. 348, ISBN 0-8135-1304-9
- ↑ Հայաստանի Հանրապետության օրենքը Սևանա լճի մասին [Republic of Armenia Law on Lake Sevan] // parliament.am. 15 март 2001. (на арменски)
- ↑ EEA 2015, с. 7.
- ↑ mapk3833.narod.ru
- ↑ mapk3834.narod.ru