Семей
| Семей | |
| — Град — | |
 | |
 | |
  Семей | |
| Страна |  Казахстан |
|---|---|
| Област | Източноказахстанска |
| Площ | 210 km² |
| Надм. височина | 206 m |
| Население |  313 726 души (2015) |
| Кмет | Ермак Салимов |
| Основаване | 1718 |
| Пощенски код | F1***** |
| Телефонен код | +7 7222 |
| МПС код | F, U, 16 |
| Официален сайт | www.akimsemey.gov.kz |
| Семей в Общомедия | |
Семе́й (на руски: Семей, на казахски: Семей) е град от областно значение в Източноказахстанска област, Казахстан. Населението на града е 313 726 души към 2015 година.[1] До 2007 г. носи името Семипалатинск.
История[редактиране | редактиране на кода]
Първото руско селище в района е от 1718 г., когато с указ на Петър I е построена крепост до река Иртиш, близо до разрушен будистки манастир. Манастирът имал 7 сгради, затова руснаците нарекли замъка (по-късно и града) „Семипалатинск“, което ще рече „седем палата“. Крепостта, обаче, често пострадва от наводнения, причинени от пълноводието на Иртиш след топенето на снеговете. Така през 1778 г. укреплението е преместено на 18 km нагоре по течението към земи, които са по-малко склонни към наводнение. С течение на времето около крепостта се образува малко градче, чийто основен отрасъл е търговията по реката между номадите от Централна Азия и разрастващата се Руска империя. Свързването на града с железопътната мрежа в началото на 20 век благоприятства разрастването му като търговски и транзитен център между Сибир и Централна Азия. На 19 май 1854 г. Семипалатинск е превърнат в административен център на Семипалатинска област в границите на Руската империя.[2]
От 1917 до 1920 г. градът служи като столица на непризнатата Алашка автономия, казахска държава образувала се след Октомврийската революция в Русия. По времето на Алашката автономия градът се нарича Алаш-кала. Червената армия превзема града през 1920 г. След това е център на Семипалатинската губерния до януари 1928 г., после на Източноказахстанската област до октомври 1939 г., а след това на Семипалатиснка област до 1997 г. Последната се слива с Източноказахстанска област през май 1997 г.[2]
През 1949 г. Съветската атомна програма избира място за тестване на ядрени оръжия в степта на 150 km западно от града. Създаден е Семипалатинският ядрен полигон, който е под контрола на СССР от 1949 до 1989 г. Проведени са 459 ядрени теста от които 340 подземни, а 116 – атмосферни. В резултат, Семей и до днес страда от екологични проблеми, породени от радиоактивното замърсяване.[3]
Днес градът е важен научен и университетски център. Двете основни части на града са свързани посредством мостове над река Иртиш, последният от които е построен в периода 1998 – 2000 г.[4]
През 2007 г. градският съвет на Семипалатинск гласува единодушно за сменянето на името на града на Семей.[2] Причината е, че бившото име на града е било отрицателно свързвано с ядрените тестове.
География[редактиране | редактиране на кода]
Градът е разположен в западната част на Източноказахстанска област, през него преминава река Иртиш. Намира се на 200 km от областния център – Уст Каменогорск[5] и на 150 km от Семипалатинския ядрен полигон.[3]
Климат[редактиране | редактиране на кода]
Климатът в региона е рязко-континентален, което е свързано с най-голямото разстояние до континенталната част от океана и предизвиква голяма амплитуда на дневните температури през годината.[5]
 Климатични данни за Семей, Казахстан 
| |||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Месеци | яну. | фев. | март | апр. | май | юни | юли | авг. | сеп. | окт. | ное. | дек. | Годишно |
| Абсолютни максимални температури (°C) | 5,3 | 6,8 | 24,4 | 33,0 | 37,6 | 39,5 | 42,1 | 42,5 | 38,2 | 29,5 | 19,5 | 7,6 | 42,5 |
| Средни максимални температури (°C) | −9,4 | −8,3 | −1,9 | 13,1 | 21,6 | 27,0 | 28,8 | 26,5 | 20,5 | 11,4 | 0,0 | −6,6 | 10,3 |
| Средни температури (°C) | −14,4 | −14 | −7,5 | 6,4 | 14,2 | 19,8 | 21,8 | 19,0 | 12,6 | 4,7 | −5 | −11,1 | 4,0 |
| Средни минимални температури (°C) | −19,4 | −19,5 | −12,8 | 0,1 | 6,7 | 12,3 | 14,8 | 11,5 | 5,0 | −0,7 | −9,4 | −15,8 | −2,2 |
| Абсолютни минимални температури (°C) | −46,8 | −45,3 | −39,1 | −26,1 | −9,9 | −1 | 4,3 | −0,7 | −8,2 | −20,8 | −48,6 | −45,8 | −48,6 |
| Средни месечни валежи (mm) | 15 | 17 | 14 | 16 | 28 | 29 | 45 | 23 | 16 | 21 | 23 | 21 | 268 |
| Източник: Време и климат ((ru)) | |||||||||||||
Население[редактиране | редактиране на кода]
| 1881 | 1897 | 1910 | 1926 | 1939 | 1959 | 1970 |
|---|---|---|---|---|---|---|
| 17 820 | 26 353 | 34 400 | 56 100 | 109 700 | 149 800 | 235 735 |
| 1979 | 1989 | 1991 | 1999 | 2005 | 2007 | 2009 |
| 282 574 | 334 402 | 344 700 | 269 574 | 273 781 | 279 910 | 299 264 |
| 2010 | 2011 | 2012 | 2013 | 2014 | 2015 | |
| 301 471 | 303 348 | 305 795 | 309 772 | 312 056 | 313 726 |
Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]
Към 2010 г. етническият състав на населението на града е:[6]
Икономика[редактиране | редактиране на кода]
Най-големите промишлени предприятия в града: са циментен завод, месоконсервен комбинат, комбинат за кожи, завод за строителни материали, танкоремонтен и машиностроителни заводи.[7] Произвеждат се автобуси.[8] Градските предприятия осигуряват суровини за цялата местна строителна промишленост. В района на града се добиват въглища, злато, манган, флуорит, мед и молибден.[9]
Силно развита е леката промишленост. Местният кожен комбинат е сред лидерите в Казахстан по производство на кожени изделия. Тук се произвеждат униформите на военнослужещите към Министерството на отбраната на Казахстан. Хранително-вкусовата промишленост е представена от месоконсервен, мелничарски и млечен комбинат. Произвеждат се вино, бира и безалкохолни напитки.
Транспорт[редактиране | редактиране на кода]
Семей е важен транспортен възел. През града минават големи автомобилни пътища, както и железопътна линия с две жп гари в града. Има летище, обслужващо основно вътрешни линии и една до Москва.[10]
Над река Иртиш преминават три моста: един железопътен от началото на XX век и два автомобилни. Градският транспорт е представен от 60 автобусни линии.
Култура[редактиране | редактиране на кода]
- Музеи и галерии
Градът разполага с музеи на Абай Кунанбаев и Фьодор Достоевски. Има местен исторически музей, а Източноказахстанския областен музей на изобразителното изкуство също е разположен тук.[11]
- Библиотеки
В Семей има 4 обществени библиотеки, специална библиотека за хора с увредено зрение, библиотеки на университетите и колежите, научно-техническа библиотека (клон на Републиканската научно-техническа библиотека), както и Източноказахстанска областна универсална библиотека „Абай“.
- Театри
Първа театрална трупа в града е „Ес-аймак“, образувана през октомври 1920 година от 15 души. Нейни първи участници са Иса Байзаков, Амре Кашаубаев, Жумат Шанин, Жусупбек Елюбеков.[5]
- Казахски музикално-драматичен театър „Абай“
- Руски драматичен театър „Фьодор Достоевски“
- Кино
През 1980-те години в града функционират 7 постоянни киносалона, както и 116 филмови прожектора в клубове, училища и предприятия.[12]
Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б ((en)) Cities & towns of Kazakhstan
- ↑ а б в ((ru)) Историческая справка в Семее
- ↑ а б „Семипалатинск – радиоактивният кошмар, останал от Студената война“, 6 октомври 2009 // E-vestnik.bg
- ↑ ((en)) Irtysh River Bridge Construction Project
- ↑ а б в История города Семей // Администрация города. Архивиран от оригинала на 2008-03-25. Посетен на 21 ноември 2008. (на руски)
- ↑ ((en)) Ethnic composition of Kazakhstan 2010
- ↑ ((ru)) АО СМЗ Архив на оригинала от 2016-12-20 в Wayback Machine.
- ↑ ((ru)) Daewoo Bus Kazakhstan
- ↑ ((ru)) СИП: Разведка и добыча полезных ископаемых Архив на оригинала от 2017-11-04 в Wayback Machine.
- ↑ ((ru)) Аэропорт Жанасемей: информация о перелётах и спецпредложениях
- ↑ ((ru)) Семипалатинский музей изобразительных искусств имени семьи Невзоровых Архив на оригинала от 2011-09-06 в Wayback Machine..
- ↑ Краеведческий фонд библиотеки имени Абая города Семей. Семипалатинск в послевоенные годы // Посетен на 28 декември 2008. (на руски)[неработеща препратка]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Официален сайт на местната администрация Архив на оригинала от 2008-03-25 в Wayback Machine. ((kk)) ((ru)) ((en))