Сергей Александрович
| Сергей Александрович | |
| велик руски княз | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 4 февруари 1905 г. (стар стил)
|
| Погребан | Тагански район, Русия |
| Награди | Орден „Свети Станислав“ I степен орден на свети Владимир, 4-та степен Орден Свети Владимир III степен |
| Семейство | |
| Род | Холщайн-Готорп-Романов |
| Баща | Александър II |
| Майка | Мария Александровна |
| Братя/сестри | Александра Александровна Екатерина Юриевска Мария Александровна Олга Юриевска Александър III Георгий Юриевски Владимир Александрович Алексей Александрович Николай Александрович Павел Александрович |
| Съпруга | Елизавета Фьодоровна (3 юни 1884 (стар стил)) |
| Сергей Александрович в Общомедия | |
Сергей Александрович е член на руското императорско семейство Романови, велик княз. Руски офицер, полковник. Участник в Руско-турската война (1877 – 1878). Кмет на Москва.
Произход и военна кариера[редактиране | редактиране на кода]
Сергей Александрович е роден на 11 май 1857 г. в Царское село и е петият син на руския император Александър II и на съпругата му Мария Александровна.
Участва в Руско-турската война (1877 – 1878) с военно звание поручик в щаба в Югоизточна Румъния. През 1877 г. е повишен във военно звание полковник. След войната е командир на Лейбгвардейския Преображенски полк (1887).
Брак. Политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]
На 15 юни 1884 в Петербург Сергей Александрович се жени за хесенската принцес Елизабет Александра Луиза Алиса фон Хесен-Дармщат, която получава титлата велика руска княгиня. Великата княгиня променя името си на Елизавета Фьодоровна[1], но приема православието едва през 1894 г. Двойката се установява в Белоселски-Белозерския дворец в Петербург.
Сергей Александрович става генерал-губернатор и От 1891 г. Сергей Александрович е кмет на Москва. След като през 1892 г. е назначен за генерал-губернатор на Московска губерния, заедно със съпругата си се установяват в един от дворците на Кремъл.
По негово време в Москва тръгват първите трамваи (1899), започват да се строят студентски общежития за Московския университет. Създаден е Митишчинският водопровод, Музеят на московското комунално стопанство (1896), Художественият театър (1898) и Портретната галерия на московските генерал-губернатори.
След възкачването на престола на император Николай II през 1894 г., Сергей Александрович е сред най-близките му съветници. Назначен е за командир на Московския военен окръг (1896). Името му се свързва с Ходинската катастрофа при коронацията на императора. Младият император е служил под командването на чичо си в Лейбгвардейския Преображенски полк, а по-късно се жени за Александра Фьодоровна, по-малката сестра на съпругата на Сергей Александрович, великата княгиня Елизавета Фьодоровна.
Като старши член на императорската фамилия е президент, председател или член на научни организации: Московското архитектурно общество, Московската духовна академия, Московското филхармоническо общество, Комитета по устройство на Московския университет, Музея на изящните изкуства, Императорския исторически музей, Православното палестинско общество и др. Почетен член на Руската академия на науките, Художествената академия, Московския университет, Санктпетербургския университет и др.
Личен живот. Смърт[редактиране | редактиране на кода]
От брака си с Елизавета Фьодоровна великият княз няма наследници. Според съставеното след канонизацията ѝ житие още преди да се запознаят двамата млади съпрузи дават обет за целомъдрие и живеят като брат и сестра по време на брака си. Мнозина съвременници на великия княз свидетелстват за откритата му хомосексуалност.[2][3][4]
Сергей Александрович и убит на 17 февруари 1905 г. на излизане от Кремъл. Терористът есер Иван Каляев хвърля в каретата на великия княз нитроглицеринова бомба, която го убива на място. Каретата е разрушена изцяло, а тялото на княза е разчленено.
Великата княгиня Елизавета Фьодоровна, въпреки голямата си скръб, посещава убиеца на съпруга си в затвора, където се опитва да го накара да осъзнае сериозността на деянието си и да се разкае. По-късно великата княгиня моли племенника си, цар Николай II, да помилва екзекутора на Сергей Александрович, но Каляев отказва да приеме прошката на царя и обвинява Елисавета, че изопачава разговорите си с него. Каляев е обесен на 23 май 1905.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Православная энциклопедия, Том XVIII, стр. 389 – 399, Церковно-научный центр „Православная энциклопедия“, 2009, ISBN 978-5-89572-032-5
- ↑ Cowles (1971), стр. 219
- ↑ Zeepvat (2000), стр. 132
- ↑ Perry (1999), p. 41
- Елисавета Феодоровна // Православная энциклопедия. Т. XVIII. М., Церковно-научный центр «Православная энциклопедия», 2008. ISBN 978-5-89572-032-5. с. 389 – 399. (на руски)
- Cowles, Virginia, The Romanovs, Harper & Row, 1971, ISBN 0-06-010908-4
- Zeepvat, Charlotte, Romanov Autumn, Sutton Publishing, 2000, ISBN 0-7509-2739-9
- Perry, John and Pleshakov, Constantine, The Flight of the Romanovs, Basic Books, 1999, ISBN 0-465-02462-9.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Сергей Александрович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
