Серски революционен окръг
| Серски революционен окръг | |
| Информация |
|---|
Серският революционен окръг e част от структурата на революционната мрежа на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, а впоследствие и на Вътрешната македонска революционна организация. Окръгът включвал Горноджумайски, Мелнишки, Неврокопски, Разложки, Демирхисарски, Серски и Драмски революционен район.
В окръга е активна така наречената Сярска група, създадена от ръководителя на окръга Яне Сандански и неговите сподвижници. Групата е под силно социалистическо влияние на крайно леви членове на БРСДП, които са активни в нея. Поради това идейните възгледи на дейците в Сярско се отличават с ясен анархо-социалистически оттенък и прилагането на революционния терор в по-големи мащаби от обичайните. До смъртта си Сандански бил активен и е ръководил пряко дейността на Серския революционен окръг. Парите на организацията били скрити от Яне Сандански и Тома Радовски в пясъчник над град Мелник. Георги Хазнатарски също е знаел за скритата каса.[1]
В ръководството на Серския революционен окръг влизат Лазар Димитров (председател), Ангел Атанасов (секретар) и членове Христо Вълканов, Стоян Божов и Димитър Гощанов.[2]
Начало на революционната дейност[редактиране | редактиране на кода]
Граници[редактиране | редактиране на кода]
- Трети Серски революционен окръг
- Серски район
- Драмски район
- Неврокопски район
- Демирхисарски (Валовищки) район
- Разложки район
- Мелнишки район
- Поройски район
Кръстовденско въстание[редактиране | редактиране на кода]
Подготовка[редактиране | редактиране на кода]
Според общия план на Христо Матов за предстоящето въстание Трети Серски революционен окръг предава Поройска околия на въстанически окръг „Беласица“, част от Солунски революционен окръг, а Горноджумайски район от Струмишки революционен окръг е разделен и частта между Кресна и Горна Джумая попада в рамките на Серски окръг.
- Четвърти въстанически окръг „Пирин“
- Серски район
- Драмски район
- Неврокопски район
- Демирхисарски (Валовищки) район
- Разложки район
- Мелнишки район
- Кресненско-Джумайски район
В Серския революционен окръг на 27 септември (14 септември) 1903 г. е обявено така нареченото Кръстовденско въстание. В него освен санданистите участват и върховистки чети. Още на 1 септември 750 четници се събират в местността Гръцка поляна край село Пирин и провеждат съвет на войводите, на който Яне Сандански и Иван Цончев се помиряват. Решено е четите на Петър Дървингов, Дончо Златков и Яне Сандански под водачеството на Йордан Стоянов да действат в Мелнишко, четите на Михаил Чаков и Стоян Мълчанков под водачеството на Димитър Думбалаков да действат в Неврокопско, четите на Христо Танушев, Димитър Зографов, Александър Манов, Владимир Каназирев, Никола Лефтеров, Серафим Парталев, Цветко Бизев, Константин Молеров под водачеството на Анастас Янков да действат в Разложко. Формиран е главен щаб, в който влизат Иван Цончев и Димитър Стефанов като се разполагат в Разложкия регион.[3]
Години след въстанието[редактиране | редактиране на кода]
Санданистите издават собствен печатен орган вестник „Революционен лист“ между 1904 и 1906 година. След въстанието групата обвинява ръководителите на ВМОРО за погрома му и впоследствие, след разцеплението на организацията, за кратко се обособява в отделна революционна организация Македоно-одринска революционна организация.
След Първата световна война, Сярската група е сред създателите на Македонска федеративна организация. Организацията в областта е възстановена от Алеко Василев и неговата група.
Граници[редактиране | редактиране на кода]
- Серски революционен окръг
- Сярска околия
- Демирхисарска околия
- Драмска околия
- Кавалска околия
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Вътрешна Македонска Революционна Организация - "Боен отчет на Серски революционен окръг", Македония, 1927 година // Библиотека Струмски. Посетен на 2023-02-13.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Радовски, Александър. Оцеляло родолюбие. Спомен за Тома Радовски. Фабер, Велико Търново, 2017. с. 21.
- ↑ Димитровъ, Лазар. Моето участие в революц. движение въ Македония // Илюстрация Илиндень 9 (139). Илинденска организация, ноемврий 1942. с. 2.
- ↑ Бѣлевъ, Г. Ив. Въстанието въ серския революционенъ окръгь презъ 1903 год. // 10 (20). Ноемврий 1929. с. 4 - 7.
