Симон Мариус

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Симон Мариус
Simon Marius
германски астроном

Роден
Починал
Ансбах, Свещена Римска империя

Религиялутеранство
Националност Германия
Учил вПадуански университет
Научна дейност
ОбластАстрономия
Известен сизследвания на Юпитер и спътниците му
описание на мъглявината в Андромеда
ПовлиянТихо Брахе
Семейство
СъпругаФелицитас Лауер
Деца7
Симон Мариус в Общомедия

Симон Мариус (на латински: Simon Marius) е германски астроном, математик, лекар и издател на календари, изследвал Юпитер и неговите спътници.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 20 януари 1573 година в Гунценхаузен, близо до Нюрнберг, в семейството на Райнхард Мариус и Елизабет. Прекарва по-голямата част от живота си в град Ансбах. Решаващо за образованието му е неговото пеене, което е чуто от маркграф Георг Фридрих. Регентът го харесва и през 1586 г. го взима в графското училище в Хайлброн, което Мариус посещава до 1601 и е неговият най-известен ученик. От 1606 до смъртта си е дворцов математик в Ансбах.

През 1606 се жени за Фелицитас Лауер, дъщеря на печатаря му в Нюрнберг Ханс Лауер (1560 – 1641), от която има пет дъщери и двама сина.

През 1614 публикува Mundus Iovialis, с който описва Юпитер и спътниците му и заявява, че е открил четирите големи спътника на Юпитер няколко дни преди Галилео Галилей, заради което Галилей го обвинява в плагиатство. Днес е ясно, че Мариус е открил спътниците на Юпитер напълно независимо от Галилей и че неговите наблюдения са частично по-точни.

Още по време на неговия живот е било безспорно, че той е първият европеец, описал мъглявината в Андромеда, която всъщност е била позната на арабските астрономи още от Средновековието.

Въпреки че Мариус знае за най-важните астрономически открития от началото на 17 век, той заема позиция срещу хелиоцентричното учение и фаворизира мирогледа на Тихо Брахе. Той твърди, че собственият му мироглед е изработен независимо от Брахе, след като през зимата между 1595 и 1596 прочита за първи път Коперник.

Умира на 26 декември 1624 година в Ансбах на 51-годишна възраст.

Творби[редактиране | редактиране на кода]

  • Mundus Iovialis anno MDCIX Detectus Ope Perspicilli Belgici (Die Welt des Jupiter, 1609 mit dem flämischen Teleskop entdeckt; Lateinisches Faksimile und deutsche Übersetzung; Hrsg. und bearb. von Joachim Schlör. Naturwiss. begleitet und mit einem Nachw. vers. von Alois Wilder), 1614

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]