Синтаксис

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Синта̀ксисът (на старогръцки: σύνταξις, постройка) е наука, която изучава единиците на свързаната реч, а също и законите и правилата за построяване на изречения и словосъчетания.[1] Тя е един от двата основни дяла на граматиката (заедно с морфологията). Като наука за строежа на свързаната реч изучава законите, по които думите се свързват в синтагми, словосъчетания и изречения, както и функционирането на съчетаните части на речта. Синтаксисът разглежда думите не като лексикални единици (виж лексема), а като части на речта, тоест като представители на класове думи, чиито синтактични взаимоотношения не зависят от техните лексикални свойства. Тъй като най-голямата единица, с която борави синтаксисът, е изречението, основно понятие за синтаксиса е предикацията, понеже изреченията най-общо представляват отношения между признак и предмет.

Терминът синтаксис се използва също и за насочване на правилата и законите, управляващи изречението в структурата на всеки индивидуален език.

Съвременните изследвания в синтаксиса се заемат с описване на правилата посредством термини.

Елементи[редактиране | редактиране на кода]

Елементите в синтаксиса са:

1. Главни части:

  • подлог – за да се намери в изречението, задава се въпросът: „Кой?“, „Коя?“ и др;
  • сказуемо – за да се намери в изречението, задава се въпросът: „Какво правя/и?“ към подлога.

2. Второстепенни части:

  • допълнение – отговаря на въпросите: „Какво?“, „Що?“, „(На) кого?“, „Кому? зададени към глагола;
  • определение – отговаря на въпросите: „Каква?“, „Какъв?“ и др., зададени към допълнението;
  • обстоятелствено пояснение – отговаря на въпросите: „Как?“, „Кога?“, „Къде?“ и др., зададени към глагола;
  • приложение – назовава: професии, длъжности, улици, вестници, списания и т.н.

Примери:
Аз играя с топката.
Аз – подлог (Кой? – Аз.)
играя – сказуемо (Какво правя? – Играя.)
с топката – допълнение (С какво играя? – С топката.)

Момичето реши трудната задача.
Момичето – подлог (Кой? – Момичето.)
реши – сказуемо (Какво направи момичето? – Реши задачата.)
трудната – определение (Каква задача? – Трудната.)
задача – допълнение (Какво реши момичето? – Задачата.)

Чета списание БРАВО.
Чета – сказуемо (Какво правя? – Чета.)
списание – допълнение (Какво чета? – списание.)
БРАВО – приложение (име на списание.)

Ана викаше радостно.
Ана – подлог
викаше – сказуемо
радостно – обстоятелствено пояснение (за начин) (Как? – радостно.)

Във формалната логика[редактиране | редактиране на кода]

Във формалната логика синтаксисът изучава връзките между изразите в един формален език (обратно на семантиката).[2]

В информатиката[редактиране | редактиране на кода]

В информатиката означава съвкупността от правилата за писане на даден програмен език.[3]

Други[редактиране | редактиране на кода]

В други области, синтаксисът се използва в смисъл на правила, които важат за някакъв начин на изразяване (напр. в киното).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Синтаксис в РБЕ
  2. formallogic.eu // Посетен на 28.01.2022.
  3. Бойчева, Светла и др. Информатика за осми клас. Първо издание. София, „Просвета – София“ АД, 2017. ISBN 978-954-01-3444-4. с. 38. Посетен на 28.01.2022.