Слишовци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Слишовци
Музей на революционната борба в Трънския край
Музей на революционната борба в Трънския край
Общи данни
Население18 души[1] (15 март 2024 г.)
2,14 души/km²
Землище8,473 km²
Надм. височина869 m
Пощ. код2484
Тел. код07734
МПС кодРК
ЕКАТТЕ67458
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПерник
Община
   кмет
Трън
Цветислава Цветкова
(ГЕРБ; 2019)
Слишовци в Общомедия

Слишовци е село в Западна България, област Перник, община Трън.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Слишовци се намира в планината Руй, близо до границата с Република Сърбия и връх Руй. Разстоянието до общинския център град Трън е 17 км, до областния център град Перник е 62 км, а до ГКПП Стрезимировци е 3 км.

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото е старо. По предание първите заселници на Слишовци са дошли от Босилеградско, Краището и Клисура, а името му е дадено от болярин (хунски княз) на име Слишай. Той се влюбил в красиво момиче от селото, но за зла участ момичето се разболяло и умряло. И за да му напомня за него, боляринът се заселил в този район, а селото било наречено Слишовци.[2]

Селото се споменава в османо-турски регистри като Слушовица (1451 г.)[3], Ишлушувидже (1453 г.), Ислишофча (1624 г.)[4] и Слишовци през ХVIII в. в Поп Стефанов поменик.[5]

От много по-ранни периоди са открити следи в околностите на селото от старинни водопроводи. Намерени са множество пръстени, водопроводни тръби. В землището са намерени три каменни чука, част от керамична брадвичка, старинни монети, грънчарски произведения и др.[6]

Западно от селото в местността Манастир е имало няколко манастира, като „Св. Рангел“, „Св. Петка“, „Св. Илия“, които при нахлуването на кърджалиите в Трънско са опожарени, а монасите – избити.[7]

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Паметникът на Слишовска могила

Паметникът, издигнат на Слишовска могила[8], е на няколко километра от българо-сръбската граница. Кулата камбанария е построена със средства на местните хора през 30-те години на XX век. Тя е висока 25 метра. Издигната е след Ньойския договор, за да може звука от камбаната да напомня на българите, останали зад граничната бразда, че не са забравени.[9] Могилата има древен произход, което се доказва с множеството археологически открития от римско време. Паметникът е променян няколко пъти през годините. През 50-те години на ХХ в. се прави частична реконструкция на приземната част на меморяла, за да се направи музейна експозиция. Преустройството продължава няколко години и е завършен през 1972 г. Разширява се приземната част, прави се допълнително помещение – костница на загиналите по време на Отечествената война. На лицевата страна отвън е поставена възпоменателна плоча с имената на антифашисти от Трънско и на всички загинали, действали по време на съпротивата в Трънския край. С преустройството на паметника костница в близо до него се изгражда музей на антифашистката борба.

Паметникът е включен в регистъра на военните паметници за Пернишка област.[10]. Античната тракийска могила (Слишовска могила) е ограбена в края на 90-те години от иманяри. Музеят и костницата вече са затворени, но селото още може да се похвали с красивата река Ерма и балканска пъстърва. В гората към сръбската граница има паметник на Замръзналия войник, има и кръст в земята.

В селото е имало почивна станция на МНО, която не функционира и е в разруха. Ползвана е за кратко като леглова база от НАТО в края на ХХ век, както и за старчески дом.

В село Слишовци има голяма спортна открита площадка с открити басейни, тенискортове, баскетболни, волейболни игрища и градини за малки деца и възрастни. През 90-те години там са настанени американски войници, които ремонтират болницата в Трън. Периодът съвпада с войната в Югославия. След 1944 г. на мястото на камбанарията е направен мемориал с музей (според някои и костница)[11].

В планината над селото има военна комуникационна мачта с ретанслатари за различни нужди, която е Национален стратегически обект в действие.[12] Мобилните оператори в България също имат изградени препредаващи клетки обслужващи граждански нужди.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Слишовци
  • Асен Юлиянов – държавен и строителен деец, дългогодишен заместник-министър на строежите

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg
  2. Няколко Трънски села и връзката им с историята на България от XI в.
  3. ИБИ – Извори за Българската история. С. БАН. Т. ХIII 363
  4. Стойков, Р. Наименования на български селища в турски документи на Ориенталския отдел на Народната библиотека „В. Kоларов“ от ХV, ХVI, ХVII и ХVIII в., т. 1 ­ 1961, стр.461.
  5. Опис III ─ Стоянов, М., Кодов, Хр. Опис на славянските ръкописи в Софийската народна библиотека. Т. III. С., 1964, л.60б
  6. Няколко Трънски села и връзката им с историята на България от XI в.
  7. Цветкова, Лалка. Местните имена в Трънско, В. Търново, 2016, с. 101.
  8. Трънско минало и съвремие. София, „Аксони-издат“, 2008. ISBN 978-954-383-010-7. с. 323.
  9. БНТ1. Благотворителен търг за кулата-камбанария в с. Слишовци
  10. 5-те хиляди лева за паметника в Слишовци ще са за почистването му, което ще е през пролетта // zapadno.com.
  11. Събират пари, за да върнат комунистическия символ край Слишовци към автентичния му вид на камбанария // zapadno.com.
  12. Ретранслатор Знеполе, до село Слишовци // Архивиран от оригинала на 2021-06-02.