Смило фон Лютвиц

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Смило фон Лютвиц
германски генерал

ЗваниеГенерал от танковите войски[1]
Години на служба1914 – 1945; 1957 – 1960 г.
Служи на Германска империя
Ваймарска република
Нацистка Германия
ФРГ
Род войски Райхсхер (1918)
Райхсвер (1932)
Вермахт (1945)
Бундесвер (1954 –)
Военно формированиетанкови войски
Командвания9 армия
26 танкова дивизия
Битки/войниПърва световна война
Втора световна война
НаградиГермански златен кръст
Сребърни пластинки към ордена Железен кръст
Германски кръст
Легион за заслуги

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
19 май 1975 г. (79 г.)
ПогребанБон, Федерална република Германия
Смило фон Лютвиц в Общомедия

Смило Фрайхер[2] фон Лютвиц (на немски: Smilo Freiherr von Lüttwitz) е немски офицер. В началото на кариерата си участва в Първата световна война. Става един от най-добрите командири на танкови части през Втората световна война. В същия период неговият по-известен братовчед Хайнрих фон Лютвиц командва 2-ра танкова дивизия и 47 танков корпус.[3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранен живот и Първа световна война (1914 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

Смило фон Лютвиц е роден на 23 декември 1895 г. в Страсбург, Франция. През 1914 г. постъпва в армията като офицерски кадет от пехотата и участва в Първата световна война.

Междувоенен период[редактиране | редактиране на кода]

След нея се присъединява към службата на Райхсвера и служи в корпусни подразделения. Между 1938 и 1940 г. служи като адютант в 15 моторизиран корпус.

Втора световна война (1939 – 1945)[редактиране | редактиране на кода]

Между 1940 и 1942 г. поема командването на 12 стрелкови полк, а по-късно същата година на 4-та стрелкова бригада. На 1 септември 1942 г. е издигнат в чин генерал-майор. В периода 1942 – 1944 г. командва 26 танкова дивизия. На 1 октомври 1943 г. е издигнат в чин генерал-лейтенант. През 1944 г. поема командването на 46 танков корпус. На 1 септември 1944 г. е издигнат в чин генерал от танковите войски. Между 1 септември 1944 г. и 17 януари 1945 г. командва 9 армия на Източния фронт. За извършване на неоторизираната евакуация на Варшава е заменен от фелдмаршал Фердинанд Шьорнер. Въпреки това на 31 март 1945 г. получава командването на 85 корпус на Западния фронт и ръководи формацията до края на войната.[3]

Години след войната и смърт[редактиране | редактиране на кода]

В края на 1950-те е генерал-лейтенант и командир на 3-ти корпус от армията на Федерална република Германия. Умира през 1975 г.[3]

Военна декорация[редактиране | редактиране на кода]

Ген. Смило през 1960 г.

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Генерал-лейтенант в след военния Бундесвер.
  2. Що се отнася до личните имена: Фрайхер е титла, превеждена като Барон, но не и като първо бащинско име. Женската форма на Фрайхер е баронеса.
  3. а б в Mitcham, Samuel W. The Panzer Legions: A Guide to the German Army Tank Divisions of World War Two and Their Commanders. Stackpole Books, 2007. ISBN 081173353X. с. 188.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]