Солунски вилает
| Солунски вилает | |
| 1864 – 1912 | |
.png) | |
| Столица | |
|---|---|
| Население | |
| По оценка от 1911 г. | 1 347 915 души |
| |
| Солунски вилает в Общомедия | |
Солунският вилает[1] (на османски турски: ولايت سلانيك; на турски: Vilâyet-i Selânik) е вилает в Османската империя от 1867[2] до 1913 година с център град Солун (преди реформата от 1867 година се нарича Солунски еялет). В края на XIX век вилаетът има площ от 33 500 квадратни километра.[3]
Еялетите съществуват до 1867 година, когато при преминаването към унифициращата административна система на вилаетите, Румелийски еялет става част от новосъздадения Солунски вилает.[4][5][6] При създаването на Битолски вилает по-късно в 1874 година, част от земите преминават в неговите граници. Според салнаме за 1877 година вилаетът е съставен от 3 санджака и 16 каази, наброява 27 053 къщи и 393 029 жители.[7]
Населението на вилаета към 1911 година е 1 347 915.[8]
Солунският вилает граничи на изток с Одринския вилает, на север (след Освобождението) с Княжество България, на североизток (след Берлинския договор) с Източна Румелия, на юг с Бяло море, на северозапад с Косовския вилает и на запад с Битолския вилает и след 1881 година – с независимия санджак Серфидже.
Официалният орган на Солунския вилает е вестник „Солун“.[9][10]
В началото на XX век процентът на чифлишките, смесените и свободните екзархийски села в Солунски, Скопски и Битолски вилает е:[11]
| Вилаети | % чифлишки села | % смесени села | % свободни |
|---|---|---|---|
| Солунски вилает | 46,10 | 6,15 | 47,75 |
| Битолски вилает | 14,68 | 26,30 | 59,02 |
| Скопски вилает | 30,00 | 20,00 | 50,00 |
Вилаетът се простира върху земи, които днес са част от Гърция (Егейска Македония), Северна Македония и от България (части от днешната Област Благоевград). Солунският вилает е закрит след Балканските войни, като територията му е разделена между Кралство Гърция, Кралство Сърбия и Царство България в 1913 година.
Административно деление[редактиране | редактиране на кода]
.jpg)
Административното деление на Солунския вилает в 1880 година е:[12]
- Солунски санджак
- Солунска каза
- Халкидическа каза
- Атонска каза
- Берска каза
- Ениджевардарска каза
- Воденска каза
- Авретхисарска каза
- Струмишка каза
- Дойранска каза
- Тиквешка каза
- Велешка каза
- Лъгадински мюдюрлук
- Негушки мюдюрлук
- Гумендженски мюдюрлук
- Серски санджак
- Сярска каза
- Зъхненска каза
- Демирхисарска каза
- Сярска каза
- Петричка каза
- Мелнишка каза
- Неврокопска каза
- Нигритски мюдюрлук
- Бродски мюдюрлук и други мюдюрлуци
- Драмски санджак
- Драмска каза
- Йенидженска каза
- Кавалска каза
- Саръшабанска каза
- Тасоска каза
Валии[13][редактиране | редактиране на кода]
- Солунски вилает
| Име | Години |
|---|---|
| Мехмед Акиф паша Арнавуд | юни 1867 – февруари 1869 |
| Мехмед Сабри паша | февруари 1869 – септември 1871 |
| Исмаил паша Хекимбашъ | септември 1871 – май 1872 |
| Хуршид паша | май 1872 – август 1872 |
| Кючюк Омер Февзи паша | август 1872 – май 1873 |
| Мехмед Акиф паша Арнавуд | май 1873 – септември 1873 |
| Ахмед Мидхад Шефик паша | октомври 1873 – февруари 1874 |
| Кючюк Омер Февзи паша | февруари 1874 – септември 1875 |
| Мехмед Рефет паша Байтар | декември 1875 – юни 1876 |
| Мустафа Ешреф паша | юни 1876 – април 1877 |
| Нусрет паша Черкез | юни 1877 – декември 1877 |
| Ибрахим Халил паша | декември 1877 – юли 1878 |
| Халил Рифат паша | юли 1878 – март 1880 |
| Абидин паша Дино Превезели | март 1880 – юни 1880 |
| Ибрахим Дервиш паша Ловчалъ | август 1880 – януари 1882 |
| Исмаил Хакъ паша | март 1882 – септември 1885 |
| Хасан Хакъ паша | септември 1885 – август 1886 |
| Абдулах Галиб паша | август 1886 – август 1891 |
| Мустафа Зихни паша | октомври 1891 – ноември 1895 |
| Хасан Фехми паша | 1895 |
| Хюсеин Ръза паша Рамазаноглу | януари 1896 – януари 1899 |
| Хасан Рефик паша | януари 1899 – май 1901 |
| Мехмед Тефик бей Бирен | май 1901 – май 1902 |
| Хасан Фехми паша | май 1902 – септември 1904 |
| Мехмед Шериф Рауф паша | септември 1904 – август 1908 |
| Али Даниш бей | август 1908 – септември 1909 |
| Ибрахим Хайрула бей Пиризаде | септември 1909 – януари 1912 |
| Хюсеин Казъм бей Кадри | януари 1912 – 8 август 1912 |
| Али Ферид паша | август 1912 – септември 1912 |
| Мехмед Назъм паша | септември 1912 |
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Chisholm, Hugh, ed. (1911). „Macedonia“. Encyclopædia Britannica (11th ed.). Cambridge University Press.
- ↑ Енциклопедия Британика
- ↑ Reclus, Éliseé. Europe. New York, 1886, p. 152.
- ↑ İnalcik, Halil. Rūmeli // The Encyclopedia of Islam, New Edition, Volume VIII: Ned–Sam. Leiden and New York, BRILL, 1995. ISBN 90-04-09834-8. с. 607 – 611, esp. 610 – 611.
- ↑ Ursinus, M. Manāstir // The Encyclopedia of Islam, New Edition, Volume VI: Mahk–Mid. Leiden and New York, BRILL, 1991. ISBN 90-04-08112-7. с. 371 – 372.
- ↑ Birken, Andreas. Die Provinzen des Osmanischen Reiches. Т. 13. Reichert, 1976. ISBN 9783920153568. S. 50, 52. (на немски)
- ↑ Източният въпрос в дипломатически документи, спомени на политически дейци и материали от периодичния печат на епохата, Съставители Иван Илчев и Борислав Гаврилов, София 1995, с. 124.
- ↑ Teaching Modern Southeast European History. Alternative Educational Materials, p. 26., архив на оригинала от 21 септември 2013, https://web.archive.org/web/20130921060424/http://lfh.edu.gr/histoiregeographie/sites/default/files/Ressources_pedagogiques/conseils_bibliographiques/WorkBook3.pdf, посетен на 23 юни 2012
- ↑ Ιστορία της πόλης της Θεσσαλονίκης, 1870 – 1920
- ↑ Iστορία του Tύπου της Θεσσαλονίκης, архив на оригинала от 13 ноември 2012, https://web.archive.org/web/20121113111617/http://wwk.kathimerini.gr/kath/7days/1995/02/26021995.pdf, посетен на 23 юни 2012
- ↑ Палешутски, Костадин. Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918-1941. София, Издателство на Българската академия на науките, 1983. с. 17.
- ↑ Vakalopoulos, Kostandinos A. Modern History of Macedonia (1830-1912). Thessaloniki, Barbounakis, 1988. p. 75. (на английски)
- ↑ World Statesmen – Greece
