Сопот (община Куманово)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Сопот.

Сопот
Сопот
— село —
42.2428° с. ш. 21.7306° и. д.
Сопот
Страна Северна Македония
РегионСевероизточен
ОбщинаКуманово
Географска областЖеглигово
Надм. височина586 m
Население318 души (2002)
Пощенски код1308
МПС кодKU
Сопот в Общомедия

Сопот (на македонска литературна норма: Сопот; на албански: Sopoti) е село в Северна Македония, в община Куманово.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в котловината Жеглигово северно от общинския център Куманово в западното подножие на планината Руен.

История[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Сопот е предимно албанско село в Кумановска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Сопот е село, населявано от 150 жители арнаути мохамедани.[1]

В 1910 година селото пострадва при обезоръжителната акция.[2]

В 1994 година жителите на селото са 353, от които 333 албанци и 20 сърби. Според преброяването от 2002 година селото има 318 жители.[3]

Националност Всичко
македонци 2
албанци 306
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 6
бошняци 1
други 3

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Сопот

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 217.
  2. Дебърски глас, година 2, брой 35, 15 март 1911, стр. 3.
  3. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007 
  4. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 109.
  5. Хаџи-Васиљевић, Јован. Јужна Стара Србија, историјска, етнографска и политичка истраживања, I. Београд, Издање Задужбине И. М. Коларца, 1909. с. 506.