Средиземноморски сокол

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Средиземноморски сокол
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Червена книга на България
EN
Застрашен[2]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
клас:Птици (Aves)
разред:Соколоподобни (Falconiformes)
семейство:Соколови (Falconidae)
род:Соколи (Falco)
вид:Средиземноморски сокол (F. eleonorae)
Научно наименование
Gené, 1839
Разпространение
Средиземноморски сокол в Общомедия
[ редактиране ]

Средиземноморският сокол (Falco eleonorae) е средно голяма птица от семейство Соколови (Falconidae) срещаща се и в България. Размаха на крилете му достига около 90 cm. Цветът на оперението му варира много, по-светлите птици приличат много на сокол орко, но са по-големи, а по-тъмните и някои млади, могат да създадат впечатление, че са почти черни.

Разпространение и биотоп[редактиране | редактиране на кода]

Прелетен вид, както подсказва името му гнезди почти единствено по средиземноморските острови и някои острови в Антлантическия океан в близост до северна Африка, повечето представители на вида зимуват на остров Мадагаскар.

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Хищна птица, начина ѝ на лов е сходен с този на сокола орко, храни се предимно с птици, които улавя по време на полет. Възползва се основно от мигриращи птици, които преминават през островите на Средиземно море и тъй като те летят най-често нощем, средиземноморския сокол също ловува и късно вечер, почти до настъпването на пълна нощ. Негова плячка стават птици с размерите максимум на гургулица.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Гнезди през август, възползвайки се от изобилието на мигриращи птици, които точно в този момент са най-добре охранени. Гнездото е разположено най-често на непристъпни скали, скални пукнатини или пещери. Често заема и отделни издадени скални островчета в морето, понякога може да образува и колонии.

Допълнителни сведения[редактиране | редактиране на кода]

На територията на България се среща като много рядко изключение и е обявен за защитен вид.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Falco eleonorae (Gené, 1839). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
  2. Червена книга на Република България. Средиземноморски сокол. Посетен на 25 март 2012