Средна аномалия

В орбиталната динамика средна аномалия е мярка на времето, специфична за дадено тяло, представляваща частта от орбиталния период на тялото p изминал след последното преминаване през периапсидата към целия орбитален период. Измерва се в радиани от 0 до 2*π и може да се онагледи с помощта на спомагателен кръг. На диаграмата по-долу е отбелязана с M (ъгълът z-c-y).

Точката y е дефинирата по начин, при който площта на кръговия сектор z-c-y е равна на площта на елиптичния сектор z-s-p, умножен по отношението между голямата и малката оси на елипсата на орбитата.

Изчисление

Средната аномалия $M\,\!$ се изчислява като:

$M-M_{0}=n(t-t_{0})\,\!$

където:

• $M_{0}\,\!$ е средната аномалия по време $t_{0}\,\!$,
• $t_{0}\,\!$ е началното време

,

• $t\,\!$ е разглежданото време,
• $n\,\!$ е средното движение.

Алтернативно:

$M=E-e\cdot \sin E\,\!$

където:

• $E\,\!$ е аномалията на ексцентрицитета на орбитата,
• $e\,\!$ е ексцентрицитета на орбитата.

Вижте също

• Закони на Кеплер
• Аномалия на ексцентрицитета
• Същинска аномалия