Средна околоземна орбита

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Средна околоземна орбита е орбитата на изкуствени спътници на Земята, със средна голяма полуос от около 20 000 км. Средната орбита е по-ниска от геостаницонарната (която е с радиус 35 768 км) и по-висока от ниската околоземна орбита.[1].

Най-честото приложение на спътници на такава орбита са системите за позициониране, като Глобалната система за позициониране (20 200 км), ГЛОНАСС (19 100 км) и Галилео (23 222 км). Комуникационните спътници, обслужващи ширините отвъд полярните кръгове също се поставят на средни орбити.

Орбиталните периоди за различни средни орбити (от 2000 до 30 000 км) са между 2 и 12 часа.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. The glossary of computers and Internet, архив на оригинала от 24 април 2012, https://web.archive.org/web/20120424121830/http://e-words.us/w/MEO.html, посетен на 14 октомври 2007 
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Medium Earth Orbit в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​