Средновековна археология

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Средновековната археология е дял на археологията, който изучава човечеството чрез неговата материална култура в периода от средновековието в Европа. Най-широко, периодът се простира от 5 до 16 век, той обхваща периода от падането на Западната Римска империя и култури като викингите, саксите и франките. Археолозите често се специализират в изучаването или на ранното Средновековие (Великото преселение на народите), или на средното и късното Средновековие.[1] Средновековната археология изследва развитието на средновековните селища, по-специално развитието на средновековните градове и замъци.

През 1957 г. във Великобритания е създадено – Общество за средновековна археология.[2][3] Книгата на Кристофър Джерард от 2003 г. „Средновековна археология“ също така очертава, преминаването в Обединеното кралство от антикварианството през викторианския медиевизъм, към появата на средновековната археология като поддисциплина през 20 век.[4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Gilchrist, R. 1994. 'Chapter 1. The Handmaid's Tale'. In Gilchrist, R. Gender and Material Culture. London: Routledge, pp. 1-21.
  2. Gilchrist, R. and Reynolds, A., eds. (2009) Reflections: 50 Years of Medieval Archaeology, 1957-2007. Society for Medieval Archaeology Monographs, 30. Maney, Leeds
  3. Gerrard, C. (2007). "Retrospect and Prospect: 50 years of Medieval Archaeology", webpage: MA-uk.
  4. Gerrard, C.M. (2003). Medieval Archaeology. Understanding traditions and contemporary approaches. London: Routledge.