Стъргач
| Стъргач Στραγκάτς | |
 Стъргач | |
  Местоположение на картата на област Благоевград | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение | България Гърция |
| Част от | Рило-Родопски масив |
| Най-висок връх | Стъргач |
| Надм. височина | 1270 m |
| Подробна карта | |
 | |
Стъргач или Старгач или членувано Стъргача[1] (на гръцки: Στραγκάτς, Περίβλεπτο[2]) е планина в Югозападна България и Северна Гърция, най-ниската планина от Рило-Родопския масив.[2][3][4]
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Според Йордан Н. Иванов името Стъргач произхожда от стърга, „тесен проход“, „крива местност“ от диалектното стърга, стръга, „преграда, през която пускат овцете“, „пътека за добитък“[1] със суфикс за деятелни имена -ач, подобен на коп-ач, паз-ач. Сравними са сръбското селищно име Стъргачи в Република Сръбска и разширеното с наставката -ина старобългарско Стъргачина.[5] Стърга е от корена *stъrg-, *sterg-, старобългарското стрыгѫ, редом със стрѣгѫ, стрѣшти, „пазя“, „вардя“.[1]
Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]
Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]
Планината се простира на юг от Пирин, от която я отделя долината на река Мътница (десен приток на Места). На запад се свързва с планината Славянка, посредством седловината Пъдарчовица или Панаирска ливада (720 m), а на изток – чрез седловината Митницата – със северните разклонения на Боздаг, известни като Белотински планини (Перица). На югозапад долината на река Търлиска Мътница (Ватитопу) я отделя от планината Черна гора, а на югоизток долината на река Белотинската река (Милоревма) – от планината Боздаг. На юг склоновете на Стъргач се спускат стръмно към Елес-Зърневската котловина. Дължината ѝ от север на юг е около 15 km, а ширината – 10 km. По-голямата част от планината е на гръцка територия. На българска тя заема площ от 37 km2, което е около 40% от общата ѝ площ.
От запад на изток в северната ѝ част между гранични пирамиди с №№ 112 (705 m) и 130 (112 m) преминава участък от българо-гръцката граница.[2]
Изкачването до върха може да стане от село Куманич (Дасото, 620 m) на 10 км от Зърнево (Като Неврокопи) за около 3 часа. Планински черен път също стига до върха.[2]
Релеф, геоложки строеж[редактиране | редактиране на кода]
Със заоблените си очертания и слабо разчленено било, Стъргач е умалено копие на съседната планина Славянка. Най-високата ѝ точка връх Стъргач (1270 m) се намира на гръцка територия (познат още като връх Кулата), на около 1 km южно от гранична пирамида № 122. На българска територия най-високият връх е Асанов връх (1217,7 m). Най-високата точка (1249,4 m) в българската част е на билото при гранична пирамида № 121, в непосредствена близост до руините на гръцка застава, но не представлява връх.
| Име | Име | Височина | Местоположение |
|---|---|---|---|
| Стъргач | Περίβλεπτο, Στραγκάτς, Στραγκάτσι, Χαϊδαρίτσα/Χαϊδάριτσα | 1272 m[2] |  на главното било ЮЗ от Възмен (Ексохи)[3]
|
| Асанов връх | 1118 m[4] |  ЮИ от Нова Ловча[3]
| |
| Белите камъни[4][3] | 1052,2 m | И от Нова Ловча[3][6]
| |
| Борвица | Διάκος, Καρακατσανέϊκα, Μπόρνιτσα | 798 m[2] | З от Вълково (Хрисокефалос)[3]
|
| Буковина, Буковино, Меча скала, Кури | Μπουκοβίνα, Μπουκοβίνο, Μετζέ Σκάλα, Κουρί | 1084 m[2] | СЗ над Куманич (Дасото)[3]
|
| Валцока | Εύφορο, Βαλτσόκα | 888 m[2] | СИ над Търлис (Ватитопос)[3][6]
|
| Камила | Καμήλα, Καμίλλα | 955 m[2] | С над Куманич (Дасото)[3]
|
| Куманич | Άγιος Κωνσταντίνος, Κουμανίτσι | 839 m[2] | СИ над Куманич (Дасото)[3]
|
| Кър Чаир | Αυγό, Κιρ Τσαΐρ | 960 m[2] | З от Възмен (Ексохи)[3][6]
|
| Малкия Голак | 815,3 m | Ю от Илинден (Либяхово)[3]
| |
| Маняско | Τρίγωνο, Μανιάσκο | 891 m[2] | СЗ от Стъргач[3]
|
| Пазлъка, Стъргач | 1152 m[4] | ЮЗ от Илинден (Либяхово)[3]
| |
| Свети Константин | Άγιος Κωνσταντίνος | 1203 m[2] | Пирамида № 125
|
| Свети Константин | Άγιος Κωνσταντίνος | 837 m | СИ над Куманич (Дасото)[3]
|
| Свети Илия | Προφήτης Ηλίας | 912 m[2] | СЗ над Зърнево (Като Неврокопи)[3][6]
|
| Свети Петър | 744,6 m | ССИ от Нова Ловча[3]
| |
| Сливек | 1067,8 m | СИ от Нова Ловча и ЮЗ от Илинден (Либяхово)[3]
| |
| Саръ Меше[6] | 653 m[3] | СЗ от Вълково (Хрисокефалос)[3][6]
| |
| Чолачето, Божените ниви | Τρίλοφο, Τσολάτσιτο, Μπουζένιτο Νίβι | 1180 m[2] | на главното било Ю от Стъргач, СЗ над Куманич (Дасото)[3]
|
| Чукари, Орница | Τσουκάρια, Όρνιτσα, Τσουκαλά | 900 m[2] | С над Куманич (Дасото)[3]
|
| Άσπρη Τούμπα | 1014 m[2] | ЮЗ от Стъргач[6]
| |
| Άσπρη Τούμπα | 780 m[2] |
| |
| Γαβρότοπος, Γραβότοπος | 860 m[2] | Пирамида № 128
| |
| Чолакица[6] | Τρία Αυγά | 899 m[2] | СИ от Куманич (Дасото) и З от Вълково (Хрисокефалос)[3][6]
|
Стъргач представлява хорст изграден от метаморфни скали – мрамори, гнайси, слюдени шисти. На малки площи се разкриват гранити и се среща опушен кварц.
Климат, води, почви, флора и фауна[редактиране | редактиране на кода]
Поради близостта на планината до Егейско море, климатът е преходно-средиземноморски. Най-много валежи, предимно от дъжд, падат през есенно-зимния период. Снежна покривка почти не се задържа. Почвите в планината са предимно излужени канелени горски. Само в най-високите ѝ части се срещат Кафяви горски и рендзини.
Климатичните и почвени условия в нея са допринесли за формирането на специфична субсредиземноморска флора и фауна. Преобладава храстова растителност – мъждрян, люляк, хвойна, леска, келяв габър. Букови гори има по високите части по границата с Гърция. От животните се срещат: дива котка, дива свиня, заек.
Селища[редактиране | редактиране на кода]
В самата планина няма селища, но в подножията ѝ на българска и гръцка територия са разположени 1 град и 5 села.
- В България – 2 села: Илинден и Нова Ловча;
- В Гърция – 1 град Зърнево (Като Неврокопи) и 3 села: Вълково (Хрисокефалос), Възмен (Ексохи) и Куманич (Дасото).[7][8]
Транспорт[редактиране | редактиране на кода]
По източното подножие на планината, през седловината Митницата (чрез тунел под границата) преминава участък от второкласен път № 19 от Държавната пътна мрежа от Гоце Делчев за Драма.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]
- Лист от карта K-34-96. Мащаб: 1 : 100 000.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Евгений Динчев, В Стъргач времето е спряло между две села, в-к Седем, 1 февруари 2006 (архивирано от оригиналаАрхив на оригинала от 2007-12-17 в archive.today)
- Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 482.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 200.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 443. (на гръцки)
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 304.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 201.
- ↑ а б в г д е ж з и Dráma GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
- ↑ Николов, В., Йорданова, М. Планините в България, София, 1997, стр.168 – 170.
- ↑ Георгиев, Георги К. Железодобивната индустрия в Мървашко (планината Алиботуш и съседните и планини). София, 1953. с. 11.
| |||||
| |||||||
