Сунтар-Хаята
| Сунтар-Хаята | |
 | |
  Местоположение на картата на Русия Якутия | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение | Русия |
| Най-висок връх | Мус-Хая |
| Надм. височина | 2959 m |
| Сунтар-Хаята в Общомедия | |
Сунта́р-Хаята́ (на руски: Сунтар-Хаята) е планинска система в Източен Сибир, разположена в източната част на Якутия и в крайната северна част на Хабаровски край в Русия.
Простира се от северозапад на югоизток на протежение от 450 km. На север и североизток граничи с Елгинското плато и Оймяконската планинска земя, а на юг – със Скалистия хребет и Юдомо-Майската планинска земя. На североизток, в района на изворите на река Индигирка се свързва с южната част на Халканския хребет, а на изток – с крайната западна част на Колимската планинска земя. Максимална височина връх Мус-Хая 1959 m (), разположен в централната ѝ част, в изворната област на река Юдома, на територията на Якутия. Друг неин връх, Берил (2933 m), разположен на около 30 km южно от Мус-Хая е най-високата точка в Хабаровски край.[1]
Хребетът е съставен от ефузивни гранити. Характеризира се с високопланински релеф и ледници с обща площ 204 km². Слоевете на това географско образувание датират от късната юра и тук са намирани скелети на динозаври.[2]
Сунтар-Хаята е вододел на реките Алдан и Индигирка и реките от басейна на Охотско море. От североизточните ѝ склонове водят началото реки леви притоци на Индигирка – Туора-Юрях (лява съставяща), Куйдусун, Кюенте със съставящите я Сунтар и Агаякан. По югозападните ѝ склонове се спускат реки десни притоци на Алдан – Томпо с Менкюле, Източна Хандига, Тири и Юдома (десен приток на Мая, десен приток на Алдан). От южните и югоизточните ѝ склонове извират реките Охота с Делкю-Охотская, Кухтуй, Улбея и няколко десни притоци на Иня, вливащи се в Охотско море. В хребета се намират най-южните ледници в Далечния Изток на Русия, извън Камчатка.[3]
Растителността е представена от редки гори от лиственица, заменящи се нагоре с планинска тундра.[1]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
- Национален атлас на Русия[4]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Сунтар-Хаята, т. 25, стр. 78
- ↑ Weishampel, David B; et al. (2004). „Dinosaur distribution (Late Jurassic, Asia).“ In: Weishampel, David B.; Dodson, Peter; and Osmólska, Halszka (eds.): The Dinosauria, 2nd, Berkeley: University of California Press. Pp. 550 – 552. ISBN 0-520-24209-2.
- ↑ Northern Asia // Архивиран от оригинала на 2015-09-24. Посетен на 2017-10-10.
- ↑ национальныйатлас.рф, архив на оригинала от 30 януари 2020, https://web.archive.org/web/20200130151043/https://xn--80aaaa1bhnclcci1cl5c4ep.xn--p1ai/cd1/266-267.html, посетен на 1 април 2021