Такелаж

Такела́ж (на нидерландски: takelage (от takel – оборудване)) – общо наименование на всички принадлежности на съда или въоръжението на отделната мачта или рангоутните дърва, употребяващо се за закрепване и управляването на рангоута и ветрилата. Такелажът се дели на стоящ и бягащ.

Стоящият такелаж служи за удържане на рангоутните части в съответно положение, бягащият – за поставяне и сваляне на ветрилата, управлението им, изменение на направлението на отделните части на рангоута.

За стоящия такелаж се употребяват: на големите съдове предимно поцинковани стоманени и железни въжета, като най-здрави и дълговечни; на малките съдове понякога се поставят и насмолени конопени или синтетични въжета. В някои части на стоящия такелаж се употребяват вериги (напр. верижния борг, на който виси долната рея) – с къси звена без просвети, за по-голяма гъвкавост.

За бягащия такелаж се използват стоманени, конопени или изкуствени въжета.

Такелажни работи се наричат работите по оправяне на такелажа, поставянето на частите на рангоута на място, неговото окомплектуване и, освен това, всички работи с въжета, например, изплитането на конопени рогозки и мрежи и т.н. за кораба.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Рангоут
Стоящ такелаж
Бягащ такелаж
В Общомедия има медийни файлове относно Такелаж

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Морской Словарь, М, Военное издательство МО СССР, 1959
Морской Энциклопедический Словарь, Л-д, „Судостроение“, 1991, ISBN 5-7355-0280-8

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Такелаж“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.